Предния епизод: Запознах се с холандското момиче, но не успяхме да се сближим, защото бравата на моята стая отказваше да се отвори.
След като предната вечер с моята холандска любов нещата се бяха разсъхнали и аз прекарах нощта самотен дойде и време за раздяла. Много исках да я видя още един път, но трябваше да разбера кога си тръгва. Това не беше толкова лесно, защото хотелът не беше никак малък и тази сутрин не можах да я мерна никъде. Реших да отида до рецепцията и да проверя в трансферния лист, нещо което общо взето не е трудно. Проблемът беше, че на смяна беше жената, която ми удължи престоя и тя много добре знаеше, че за мен полет няма и определено този списък не би трябвало да ме интересува. Реших да съм нахален и казах, че някой приятел ме праща да проверя за негавата група. "Добре" , каза рецепционистката, кажи как се казват хората и ще погледна аз. Откъде да знам, дори името ѝ не знаех. Казах, че имената им се пишат сложно и по-добре да погледна самия аз. Извадих късмет. Набързо прерових списъка и видях шест холандски имена на куп някъде към два часа по обед за трансфер. Не ми оставаше друго освен да седна и да чакам на масичката пред хотела. След малко дойде един голям черен мерцедес и спря до мен. От него придружаван от охраната си слезе едричък господин с тъмни очила и седна от другата страна на входа. Беше собственикът на хотела. Кимнахме си и аз забравих за неговото присъствие. Имах цел.
След малко се появи цялото холандско семейство, обаче нея я нямаше. Беше ми някакси неловко от създалата се ситуация, но баща ѝ дойде при мен и ми каза нещо като "Сий ю соон", което ми прозвуча странно, защото си мислех, че той нищо не подозира. Да знаете от мен, няма баща, който нищо да не знае за дъщерите си. Помотаха се още малко и почнаха да товарят куфарите си. Моято Дулсинея я нямаше. Поне имаше безплатен чай и курабии на корем. Толкова много чай не бях пил през живота си, но нямаше как да оправдая висенето си пред хотела, при положение, че всички седяха на плажа долу.
Тя се появи най-накрая, малко преди да получа инфаркт от кофеина в десетия ми вече черен чай. Бързаше, защото автобусчето само нея чакаше. Имаше добър тайминг момата, беше по-хитра от мене, а и пред мама и тати нямаше как да стане другояче. Дойде при мен и си разменихме контактите набързо. Стандартна процедура. Прегърнахме се. Шофьорът свирна нетърпеливо, тя се качи, помаха и повече не я видях. Аз останах сам под арката на входа да гледам праха на автобуса.
 |
| Изглед от ресторанта, където чаках моята авантюра |
Точно се бях приготвил да тръгна към плажа, когато до мен дойде едно от момчетата - охрана на шефа на хотела и ме потупа по рамото. Викам си, сега ако ме и набият, просто всичко ще е по сценарий. Кимна ми с глава към масата на неговия началник и ме заведе при него. Кметът хотелиер някога беше купил този хотел и обичаше вечерно време да стои на хладина на входа и да гледа морето. "Отур бурая", ми каза. Още не знаех много турски и това ми прозвуча като моята присъда, но се оказа че ме кани да седна. Донесоха ми чай и курабии, които вече не можех да гледам, но и през ум не ми мина да му откажа. Облегна се, усмихна се и посочи с глава към празния път, където преди малко стоеше автобуса. "Чок гюзел!" - каза той и си посочи сърцето. Това го разбрах. Означаваше много красива. /В турския език няма родове и гюзел може да означава красив, красиво, красива/. Беше ни гледал и му бях дожалял. Евет, казах аз, гюзел джанъм и въздъхнах. Йок /не/ каза той, извади си телефона и написа на дисплея "ашкъм". "Джанъм йок, ашкъм вар", скастри ме набързо той. Това беше първата ми среща с тази дума, която вече от четири години повтарям всеки ден по поне двайсет пъти. Ашкъм означава, моя любов и е най-силната дума в турския език за изразяване на чувствата си към някого. Той искаше да ми даде първия урок по турски език. Вече знаех, че като те боли много и не знаеш къде си се казва не "джанъм" , а "ашкъм" . Но не било писано това да е жената в моя живот. Приех го философски, благодарих за сладките и отидох да поплувам в морето. За днес ми стигаше, а и скоро щях да получа диабет. Скочих във водата. Харесвам да гледам рибите, те мълчат!
Следваща глава
 |
| Хотелът ми на първа линия |
 |
| Шезлонгите на кея |
Коментари
Публикуване на коментар