По повод моя рожден ден искам да ви почерпя с една интересна случка и разказ от далечната 2014 година от остров Мадейра. В него има куршуми, пари, една бразилка, секс и една билярдна маса. И поуката, че когато си убеден в успеха си то няма как нещата да не ти се получат. Приятно четене.....
Февруари 2014, остров Мадейра, град Фуншал.
Времето минава бавно. Дните са дълги. Вече съм над две седмици в хостела на Фил, където хора от цял свят идват и си отиват. Обикновено приятелствата са кратки, дори нямам време да им запомня имената и оп другарите ми по легло вече са други. Спя в стая с общо осем легла. Само мъже. Хъркането и аромата са един път. Смесената стая, където има и момичета е до мене. Пак дърво. Хостелът е малка къща на 40 минути катерене по един баир над града, но с прекрасна гледка към океана и един старчески дом. Или изпращаш слънцето или катафалката, а понякога и двете. Въпрос на избор. Мислите за смисъла на живота са неизбежни. Дните са дълги и топли, залезът красив, закуската вкусна, гостоприемството голямо. Португалия. Животът е хубав.
Сприятелявам се и с една много симпатична австрийка и нощите благодарение на нея са също толкова горещи и интересни, колкото и дните. Хората хъркат, леглото скърца, луната свети. Романтика по хостелски. Най-накрая разбирам защо съм учил немски цял живот, но все още да пъшкам на езика на Гьоте ми е трудно. Поне я разбирам. Тя мене не. Но май няма значение.
В стаята живея с Майк. Луд англичанин, който редовно пие или друса, а най често и двете. По тялото има осем белега от куршуми, безброй татуировки от затвора, рани, следи от побои. Говори грубо и се смее силно. Приятели сме. Харесвам луди хора. Спи на леглото до мене. Често го няма с цели дни и нощи. Развежда се и почти всяка вечер във фоайето плаче, пуши джойнт и говори по телефона.
Майк ми предлага да му готвя английска закуска всеки ден срещу двайсет евро, защото овесените ядки в хостела не са неговото. Разбирам го. След над месец там почваш да се чувстваш като кон на фураж. Приемам офертата. Фил ми предлага да работя на рецепция срещу това да спя безплатно в хостела. Приемам. Интеграцията ми върви. Гледам погледа на жената на Фил. Мисля си че и тя иска да ми предложи нещо. Не питам и не приемам. Все пак вече съм служител. Don't f..k the work!
По време още на първата ми смяна Майк идва и сяда до мене. Плаче. Прегръща ме и ме гледа в очите.
- Зарко, виж сега, много съм
загорял. Искам да си викна проститутка. Обаче съм надрусан на куче. Не мога повече от една минута да издържа, а плащам шейсет. Не е честно. Ти си моят готвач. Останалите 59 минути жената е за тебе. Искам да те почерпя.
Вярно беше, че английската ми закуска не беше лоша, но се бяхме разбрали за двайсет евро кеш на ден. Никакви екстри.
- Майк, отгораварям аз, виж сега. Това е много мило, но аз съм на работа. Не искам още първата вечер да оплескам всичко. Благодаря ти много за поканата и офертата, но аз не съм такъв човек. Иди и се забавлявай, живей го тоя живот. Майната на жена ти. Ти си готин. Една минута, една пич, кой ти я дава. А без хич.
Опитвам се да успокоя аз моя работодател.
Майк ме гледа и си отваря лап топа. Ескорт сървиз оф Мадейра. Бразилки.
- Виж бе Зарко. Готини бразилки. Колкото искаш. Избери си само.
От екрана ми се усмихват едрогърди, тъмнокоси и много красиви мулатки с гръмки имена - Роуз, Ками, Мони, Марсела. Услугите, които предлагат не са за подминаване, но дългът към рецепцията ме зове.
- Харесват ти нали, усмихва се Майк. - Виж сега аз излизам, по пътя ще си свърша моята работа и ще я доведа след малко при тебе. Става и изчезва.
Свикнал съм на глупостите на моя съквартирант затова изобщо не ме учудва поредната му авантюра. Преди няколко дни се прибра с 3000евро и рева на масата до тях, очевидно не е да не можеше да си позволи компанията на някоя дама.
23.00 Умората ме наляга и аз се премествам в хола на канапето и задрямвам леко. Буди ме звукът на токчета по плочките на антрето. Вратата се отваря. Лампата е загасена, но луната осветява черните коси на красива мулатка, които падат върху големите ѝ гърди. Полата е къса, усмивката широка, ботушите черни, парфюмът тежък, краката голи.
- Здравей, аз съм Марсела. От Бразилия съм приятно ми е да се запознаем. Много съм изморена и ще се поседна до тебе. Надявам се нямаш нищо против.
- Зззззздддрравей, аз ссссъм Ззззззарко. От Бъъългария - Едва успявам да кажа аз. Все пак никога не съм смятал, че порно филмите могат да станат реалност. - Ккккак си? Процеждам аз едвам от вълнение и тракане на зъбите.
-Изморена съм много. Казва тя и се обляга назад.
Краката ѝ се доближават до моите, косите ѝ падат по рамото ми, ботушите докосват глезените ми..
23.05 Часовникът на стената тик - така. Гледам го. Минали са едва пет минути. Една е бил Майк с нея. Значи аз имам още 54минути. Но къде е Майк, този идеот? Какво става? Защо го направи? Въпросите и възбудата ми правят революция в мозъка ми. Не знам кой съм и къде съм. В съседната стая спи моята австрийска любов. Майната му. Ще действам. Не мога да пропусна този шанс. Един път се живее.
Пускам нежно ръка по бедрата ѝ, целувам врата ѝ, хващам ѝ китката. Момичето се стресва малко, но не се дърпа. Отпуска се нежно до мене.
- Да слезем долу. Тука има много хора, предлагам аз като един истински джентълмен.
Все пак всеки момент от общите помещения може да изскочи някой и да ни види. А това нямаше да се отрази добре на кариерата ми като рецепционист.
......
23.20 Слизаме долу в общите части. Няма никой. Тъмно е. Само луната с нейното отражение в океана осветява огромната билярдна маса в центъра на стаята. Чуваме вълните от прибоя. Отдаваме се на любовни ласки върху зеленото сукно. Билярдните топки около нас се търкалят нагоре и надолу. Все пак трябва да отсрамя Майк и майка България. Красиво е. Часовникът над главата ми отброява минутите наслада.
....
23.59ч Всичко приключва. Поглеждам я. Красива е.... Хващам я за ръката и тръгваме нагоре по стълбите. Прошепвам в ухото ѝ.
- Нали Майк е платил всичко.
Тя се обръща и ми казва....
- Кой е Майк, Зарко? Аз съм Марсела, гост на хостела. Нямаше никого на рецепцията и влязох навътре да търся персонала. Намерих тебе.... И не съжалявам. Смехът и отеква в коридора. - Такъв чек ин не съм имала досега.
Часовникът удари полунощ. Понякога стават чудеса.
Марсела видях две години по-късно в в Осло, Норвегия. Но това вече е друг разказ.
Ваш Зарко пътува
Коментари
Публикуване на коментар