ЧАСТ 2ра
Пражкото метро и Музеят за секс машини. 
13.00ч Спирката на метрото се намираше на около петдесет метра от хотела, които ми се сториха километри. Студеният вятър нахлуваше през всички дупки на лицето ми, галеше космите в носа ми, намираше си път от едното ухо до другото право през главата ми и правеше животът ми никак не лесен. Маската се грижеше за това да вдишвам алкохолните си изпарения отново и отново. Сега разбрах как се чувстват хлапетиите, които дишат лепило от пликче. То си е направо перпетум мобиле - затворен кръг.
Свалих си маската малко преди да припадна и приех предизвикателството да бъда мъж на място. От дясната ми страна се редяха стотици гробове, отляво имаше огромен фитнес в сградата на една фабрика, а право пред мен станцията на метрото. Пражкото метро има три линии, които се пресичат в центъра. Линия А сече града право през средата му и свързва летището със стария град. Ние рябваше да се качим на ŽELIVSKÉHO и слезнем на STAROMĚSTSKÁ. Нямаше сила, която да ме накара да запомня тези имена, камо ли да ги изрека и се доверявах сляпо на навигацията на телефона си. Предния ден си бяхме взели тридневни билети за 330крони на калпак, което е около 15евр, така че набързо се спуснахме навътре.
Най-интерсното е, че въпреки скоростта на ескалатора от около 100км/ч, подобно на немски аутобан, винаги се намира някой, който да те избута и изпревари. Ако чуете"Просим" - на чешки моля, то по-добре се отдръпнете преди да сте изяли някой и друг лакът. 13.15ч. Почти влетяхме в първата мотриса със засилката отгоре и седнахме. До експозицията от вибратори, камшици и маски в Музея на секс машините ни деляха само 10мин.
Музей на секс машини
След малко
скитане намерихме музея на секс машините.
Аз съм живял като ерген-лентяй две години
в Берлин и си мислех, че съм видял повечето
неща от тъмната страна на човешката
сексуалност, както и какво е способен човек да си набута или причини на себе си или на някой друг в името на Оргазма. Но уви! Бях живял в пълна заблуда. Прага щеше да ми отвори очите!
Музеят е малка триетажна сграда с вход, който повече прилича на бардак в Амстердам, отколкото на музей, но табелата отгоре ясно ни даде да разберем, че днес само ще се гледа, а няма да се пипа. Жалко! :) Платихме десет евро на човек и пристъпихме плахо към някаква силиконова кукла, която с леко отворена уста ни гледаше ококорено.
13.30ч. Право пред нас беше еротичното ретро кино. Зад червена плюшена завеса се чуваше кикотене и немска реч. Ясно, вътре се гледаше порно! Отворих аз смело завесата и се загледах в екрана, където черно бял филм показваше как възпълничка жена на средна възраст с доста обилно окосмяване си трие интимната област в лицето на кльощав завалия, който доста несръчно, видимо възбуден от нейните косми в носа му, онанираше. Мечта! Доприиска ми се и на мен, но нямаше как, все пак беше музей, а не бардак!
13.50ч Разходихме се из три етажа фалоси, вагини, пиърсънги, маски, камшици и люлки. Много от нещата, човек може да види и в малък немски еротичен магазин, но имаше някои експонати, които наистина бяха връх в техническото оборудване на човека от 19век. Вибратор задвижван от парна машина или пък уред който се поставя на пениса на пубертиращ младеж, така че, като еректира да звъни будилник в статята на родителите му са само малко част от наистина впечетляващите експонати.
14.00ч Бяхме видяли достатъчно срамни устни и пениси и решихме, че е време за култура. 14.15ч Лошо ми е. Комбинацията от сутрешното вино и срамни устни не добра. Решихме да се разходим из стария град, може би красивите гледки и свежият въздух можеха да ми помогнат. 14.30 Не бяхме направили и сто крачки, когато една руса чехкиня се доближи до нас и ни заговори на всикчи езици, които ООН беше признал, че съществуват. Тъкмо се бял окопитил от прилива на тестостерон в кръвта ми и пак трябваше да се разконцентрирам. Жената беше симпатична и видимо добронамерена, така че ние и дадохме нейните пет минути слава. Тя държеше някаква карта на града, гледаше ме с нейните сини очи право в очите и се опитваше да ни продаде обиколка на Прага с автобус и лодка. Въпреки, че имам шестици по математика, английски и география така и не разбрах схемата колко точно трае този тур, кога почва и къде да се кача и слезна. Ако днес платя автобуса утре може да се возя на лодкато, която да платя вдрудиген, но без да мога днес да видя замъка, а само утре вечер Синагогата. 15.00ч Вежливо отказахме тази оферта по-сложна и от кода на Да Винчи и се отправихме към един хубав италиански ресторант наблизо, точно срещу паладиум. Отпред на аварийни светлини спокойно беше паркирано едно ферари. Цените не ни интересуваха - имах нужда от кафе.
15.10ч. Кисел съм. Опитах се да се скарам
с Елиф - не стана. Опитах и със сервитьора
и той ме отсвири. Очевидно трябваше днес сам да си се понасям, което никак не беше лесно. 15.20 ч Капучиното напомни на виното от сутринта
в мен, че е време да излиза и аз дипломатично и вежливо попитах келнера къде е
тоалетната. Обяснението беше почти толкова лесно, колкото и разходката с лодка - трябваше да мина направо през
червените плюшени завеси, при портрета
на Моцарт да завия вдясно, по белия мрамор направо, после при репродукцията на Милош Форман /чешки режисьор/
черната врата до зеления фикус. Едно ми стана само ясно - за да се изпикае човек в Прага му трябва висше образование по кинематография и поне няколко години в консерваторията. 15.25ч Заразхождах се сред портрети и цветя в търсене на моето спасение. Не след дълго съзрях една черна врата и нахлух вътре. 15.30ч. О не, с разкопчан цип на панталона и полу-свалени дънки аз стоях пред двайсетина мъже в черни костюми, които ме гледаха право в очите, държейки химикалки в ръцете си на стойност колкото аз изкарвам за година. Бях влезнал в конферентната зала на хотела до нас. Казах набързо Ентшулдигунг (извинете на немски), за да не ме помислят случайно за българин, вдигнах си ципа и излязох. 15.35ч положението почна да излиза от контрол, аз стоях пред портрета на Моцарт, той ме гледаше от стената, а под него се извисяваше фикуса. Имаше нещо в погледа на този гений, което ме спираше да използвам саксията на цветето за мои нужди. Винаги съм изпитвал уважение към класиците! 15.40. Опитах в друга врата, недалеч от Амадеус - оказа се тоалетната за персонала. Като оловни войници от витрана на магазин за сувенири в стария град се бяха наредили келнери, пикола, готвачи пред дълга редица от писуари и ме гледаха странно. Сигурно се питаха този пък неудачник какво ли ще работи в хотела ни. Казах проше бързо (много моля на полски), за да ме помислят за един от тях, свалих ципа си, изплаших всички с българската си гордост и дадох свобода на виното от сутринта. 15.45ч Пътят обратно не беше по-лесен и за да се ориентирам трябваше да мина пред портретите на всички класици в музиката и изобразителното изкуство от 18ти век та до наши дни. 15.55ч Елиф беше вече развила кофеинова и никотинова зависимост докато ме чака. Сметката беше платена, цигарите изпушени, а келнерите нервно потропваха с крак. Човек да не иде за малко до тоалетната значи!
16.30ч Тръгнахме към замъка пеша.
Следваща глава
Следва продължение........
Коментари
Публикуване на коментар