09.00 Събуждам се с мисълта за хубаво време и красив живот. С една дума Италия,Сицилия. Отдавна си бях взел билет за Райън Еър с един ваучер за рождения ми ден. Хостелите са евтини, времето е хубаво, храната вкусна, животът е красив. И всичко на 1.50ч от София.
10.00ч. Измъквам се от завивките. Мързи ме, но пък вече мина повече от месец откакто не бях пил минерална вода за 2.50евро на летище София. Такива изживявания оставят траен спомен в човека и неговата банкова сметка. Освен това може да се изживеят само в България.
10.10ч Билетът ми позволява багаж до 40см. Оглеждам се, но в стаята ми всички раници са по-големи. Погледът ми се спира на рекламна торбичка на столична фирма с надпис. Силвър стар... Твоята дестинация към успеха. На работа тези симпатяги не ме взеха, но поне ми подариха торбичка. Сега и дестинацията е друга вече. Към маслините и плажовете. Два чифта чорапи, боксерки, две фанели и четка за зъби. Стига толкова.
10.15ч. Набутвам всичко в този вързоп и тръгвам. Все пак не е торбичка на столична верига магазини, а на представителите на Мерцедес. Ако я бях сложил и на пръчка, щях съвсем да заприличам на скитник. Но пък скитник с логото на Мерцедес. Важното е да си на ниво и със стил в живота..
10.30ч отивам и сменям последните ми пари в чейнджа. Имам по 15 евро на ден и чифт чисто бельо. За Сицилия мисля че и от двете имам предостатъчно. Стига да внимавам как ги ползвам и двете.
11.00ч Още е твърде рано и решавам да пия кафе с моя приятелка и да закъснея за самолета. Като сме лоу кост, поне да има адреналин.
12.30ч вече почвам да закъснявам за полета. Тичам към метрото, после тичам на летището. Поне спортувам.
13.30 На лентата за секюрити съм. Всички са в костюми и тъпчат по куфари разни лаптопи и слушалки. Свалят се часовници, колани, портфейли. Аз гордо си слагам торбичката в една кутия и си чакам реда. За да изглежда всичко още по мистериозно не си свалям тъмните очила. Мистър Бийн ряпа да яде.
14.30 нареждам се на опашка на гейта. Всички тъпчат същите тези куфари в някакви шаблони на авиокомпанията и се борят за всеки сантиметър. Ако си мислите че размерът няма значение или един сантиметър не е нищо особено, то не сте летяли лоу кост. Тук за разлика от реалния живот всеки се опитва да представи нещо голямо за нещо по - малко.
15.20ч битката е спечелена. Ще летим. Стоим гордо пред самолета. Аз, както Бай Ганьо е стискал сукалчетата във Виена, стискам моята кесийка. Хората ме гледат странно. Правя се че отивам на бизнес пътуване и големият ми куфар е в багажното.
15.30ч Полетът закъснява. Не може да се качим от задната врата. Започва лют скандал. Някакъв наш Ганя решава да се прави на мъж и минава всички заграждения, качва се по стълбата и вдига скандал на стюарда. Трябвало да се качи от задната врата на всяка цена. Според мен, като гледах него, жена му не само задната, ами май и предната врата не му беше давала отдавна. Толкова изнервен ми изглежда. Накрая я прегръща и застават под крилото на самолета.
15.40 И от там го гонят. Пречел на турбината.
По - сюрреалистично начало на екскурзия нямах досега.
16.00ч Качваме се на самолета. Закъсняваме. Пълно е. Изнервено. Онзи не спира да вика и нарежда, като че ли лети първа класа на Луфтханза, а не е седнал до кенефа на Райън Еър за 20евро. Друго си е да ти пише Приорити в билета, Баце.
17.20 Кацаме в Катания. Не знам как караше този пилот, но докато ни продаваха сандвичи и скреч карти вече бяхме в Сицилия. Явно и той искаше да се отърве от нервния си пътник и спести половин час.
18.00ч В хостела съм. Показват ми стаята. Вътре мирише така, като че ли съквартирантът ми е умрял отдавна. Може би е експонат от ерупцията на Етна в 17век. Така и изглеждаше. Той беше и първата забележителност, която видях. Надявам се не и последната.
18.15ч. Заключвам си кесията в шкафчето ми и тръгвам на пътешествие из нощна Катания......
Сицилия Ай Ем къминг...
Зарко пътува...
Zarko viaggia....
Нощна Катания.
18.30 Излизам от хостела си. Срещу мен мига полусчупена табела на стрийптиз бар. Над нея в полуразпадала сграда сицилианец пуши и гледа строго. По земята има боклуци. Движението не познава правила, мигачи, светлини. Според мене докато шофират, италианците използват ръцете си като говорят и просто не държат волана.
18.40ч тръгвам надясно. Така ми бяха обяснили на рецепцията. Всичко е надясно. Миризмата на изпечени 🥐 кроасани надвива тази на изгорели газове. По уличката надолу има цех и ароматът на тесто и шоколад надвива всички останали миризми. Най - вече тази от рибния пазар.
18.45ч Почва да се стъмва. Катания придобива романтичен вид.
18.50 опитвам се да пресека голяма улица....
18.55 продължавам да се опитвам да пресека същата улица...
19.05 един Фиат подпира друг Фиат, който без да дава мигач завива надясно, доставчик на пици минава между тях с мотор, черен мигрантин на колело се спуска до тях, а аз се хвърлям наляво, после надясно и накрая се хващам за един пътен знак. Така се усуках около него, че колежките от стриптийз бара ми завидяха.
19.06ч Пресякъл съм. От другата страна съм. Бърз чек. Имам всички ръце и крака. Жив съм. Поне засега. От тук насетне ще се движа в зоната за пешеходци. Там най - много някой италианец като ръкомаха да ми извади окото. Но пък имам две. Ще се прибера някак си.
19.10 движа се само надясно. Без това левите идеи не са много за мен и се придържам като цяло в дясно.
19.15 нощта се спуска над Катания. Тези тесни и мръсни улички се превръщат в романтични приказни пространства. Малки масички, чаши за вино 🍷, добре облечени сервитьори те канят на аперитиво. Бела Италия се завръща. Долче Вита ай е Ем къминг.
19.30 минавам покрай катедралата и се движа по улица Виа Етна. Как другояче да се казва. Животът започва. Колкото по - тъмно става около мене толкова по - красиво е всичко. Тъмнината като че ли замаза несъвършенствата на италианския град и даде възможност на преден план да дойде изяществото, детайлите в украсата на масите, звучността на езика им. Имам чувството че съм в декор на филм. Не знам дали точно в"Кръстникът", който е сниман в Сицилия, бих участвал тази вечер, но пък е красиво.
19.50ч. намирам си голяма и пищна сладкарница с добри цени. Тук всичко е два пъти по - евтино от България. И два пъти по - подредено. Сори майна. Ама е така.
20.00ч. до мен човек с анцуг на Христо Стоичков ми напомня с разговорите си от коя страна идвам. Навсякъде е пълно с българи. Самолетите доставят прилично количество всеки ден. Водят се умопомрачителни разговори. Решавам да си спестя новините от родината за промоцията в Кауфланд и новите гърди на колежката Мими. Нито Мими е там очевидно, пък явно и гърдите ѝ не бяха станали добри. Поне според очевидци. Ще се концетрирам върху местни забележителности.
20.30ч потапям се в моя си свят. Миризма на печени бадеми. Феерия на светлини. Аромат на цъфнали дървета. Улиците са пълни и е лудница навсякъде. Мотопеди, рикши, коли, туристически автобуси.
20.45ч намирам влакче за туристи. Ще се возя. Краката не ме държат. Искам да ме возят и говорят нежно в ухото колко красива е Италия и кой кога кой точно камък е открил.
20.50ч шофьорът ми продава билет за 5евро и ме пита какъв език искам да слушам. Колебая се. Но правя грешка и му казвам немски.
20.55ч тръгваме. Минаваме покрай красив амфитеатър. Носи се красива италианска реч от високоговорителите над мен. Светлината от лампите гали нежно руините. Катедралата гордо се извисява над нас. Влакчето нежно подскача по паважа. Красиви италианки подтичват около мене ... И в този красив и романтичен момент от високоговорителите над мене се чува....
Дизе Зеенсвюрдихкайт вурде нейнцеен хундерт цвай и цванцих ендект.... Точно в този момент вече знаех защо напуснах Германия. Добри хора, красива държава ама този език ме кара просто да се движа още по - надясно. А за да се върна в хостела трябва след края на влакчето да тръгна наляво. Ще трябва да изтърпя още 40мин тази реч. Който каквото си направи никой не може да му го направи.
21.35ч взел всичко от своята нощна Катания, слизам от влакчето и си тръгвам към хостела.
22.00ч лягам си над моя съквартирант. Той така хърка че цяла нощ сънувам как Етна изригва.
На сутринта се оказа че Етна наистина е изригнала малко. Бях сигурен че той имаше нещо общо.
Нощна Катания 2част
02.00ч. леглото ми се тресе. Етна избухва. Ставам. Удрям си главата в тавана. Падам. На втория етаж на леглото в хостела съм си.
02.05ч осъзнавам се. Било е сън. Този отдолу се е завъртял. Гладен съм. Жаден съм. В стаята мирише лошо.
02.10ч Преборвам всички страхове в главата си за Сицилианската мафия, обирджии на мотопеди и изнасилвачи, обувам си дънките и излизам.
02.15ч пред хостела съм. Всичко е същото. Табелата на стрийптиз клуба свети мижаво. Ако онези вътре танцуват така както им свети табелата то определено не си струва посещението. Онзи още пуши на терасата си и гледа строго. Трафикът е отслабнал.
02.20ч тръгвам по миризмата на кроасани надолу по улицата. Ще се моля ако трябва на вратата на фурната само да получа италианската кифла. Ако ще и за двойно повече пари.
02.25ч с изненада установявам, че пекарната работи. Пред нея са се събрали хора на всякаква възраст. Пушат, пият, говорят. Мотопеди спират, хора слизат рязко от тях и се хвърлят вътре. След малко излизат с пълни кесии с вкусотии. Моето място!
02.30ч идва и моят ред. Пристъпвам в храма на калориите и рая на вкусовите рецептори. Продават се чудеса от тесто и шоколад. Сладко и солено. Дори има пица с пържени картофи и майонеза.
02.35ч искам нещо със шоколад.
- уно корнето ди чоколата. Казвам аз, като че ли като дете съм си играл пред Колизеума, а дядо ми е император Клавдий.
- уно моменто. Скузи.
Един симпатичен италианец с престилка, целият в брашно, леко притеснен почва да тича между халето с фурната и витрината и да вика. Чоколата. Чоколата. Корнето де чоколата. Влиза и излиза, вика, ръкомаха. Никой, никога в живота си не ме е обслужвал така както той, камо ли в два през нощта и то за един кроасан.
- Корнето де шоколада ниенте. Казва той след триста пробягани метра и видимо притеснен. Почва с една щипка да ми показва някакви курабийки.
- Чоколата, чоколата... Сочи той едни курабийки.
Взимам една. И една бира.
Плаща се на съседното гише. Там се продават цигари, презервативи, тото и билетчета за търкане. Явно човек в два часа може да се отдаде на секс, хазарт, пушене и ядене на пресно изпечени 🥐 . Долче Вита.
Засега ме интересува бирата и курабийката. За другите неща не съм готов. Плащам пет евро и излизам навън на масата до един кактус.
03.00ч захапвам. Оказва се че вътре има 200грама течен шоколад и съвсем малко тесто. Инсулинът ме бие в главата, гася го с бирата, до мене се търкат билетчета от лотарията, красиви италианки пристигат на мотопеди, скачат до мене, взимат нещо от магазина и потъват в мистерията на нощна Катания. Африкански бежанци се молят за безплатна храна. Онзи на терасата още пуши. Притеснени мъже влизат в клуба с танцьорките. Луната свети. В далечината се виждат върховете на мачтите на яхтите от пристанището.
03.15ч умирам от калориен свръх прием. Чудя се как успяват италианците да са толкова слаби. Заглеждам се вътре. Води се ожесточен диалог. Те така ръкомахат, че изгарят всичко в най - обикновен разговор от типа какво прави днеска.
03.30ч решавам да поспя. Тръгвам да ставам. Изпращат ме като че ли са видяли братовчед си от чужбина. Разбираме се да се видим на следващата сутрин на кафе.
Буона ноче Катания.
Зарко пътува
Ден 2ри. Катания и Таормина.
08.00часа. Събуждам се изморен. В стаята е тъмно и миризливо. Изнервено ми е. До нас е рибният пазар. Чуват се гласове на търговци, щайги се тряскат, камиончета пристигат.
08.05ч Искам да се прибера в България. Ако тука трябва да изкарам още три дена. Не мерси.
08.10ч отварям апликацията на авиокомпанията. Полети за София. Днеска 300евро. В неделя 90евро. В понеделник 90евро. Но аз понеделник се прибирам. Заглеждам се по внимателно в полета в понеделник. 16.00часа. Но моят е 21.00ч. Какво става тук?
08.15ч отварям бордната карта. Полет 21.40ч. Вторник! Аз съм объркал полета. Ще летя във вторник, вместо в понеделник. Еми сега.... По 15евро на ден и едни гащи. Бюджет с платени хотели окей. Ами без.... Айде боксерките и чорапите ще ги изпера. Ами пари?
Два варианта. Да се оженя по сметка до понеделник или да си намеря работа. При тази безработица май ще е по лесно първото. Поглеждам си шкембето. Май и за сватба по сметка вече нямам много шансове. Пари назаем. Хм. Кредитният ми рейтинг към банкови и небанкови финансови институции е като на Тръмп в момента сред инвеститорите в Америка. Да спя на плажа... Точно в Сицилия... Не знам. Задникът си да продам при тези красиви жени наоколо няма как да стане. Или поне не на когото трябва. Ще трябва да се намери решение. До понеделник.
08.30ч отивам да закусвам. С кафето идват и хубавите мисли.
08.35ч наливам си черна смес от една кана. Вкусът не ми харесва. Почвам да ям кекс и кус кус. Това са оставили на масата. Коремът ми протестира. Не иска тази комбинация. Обещал съм му пица, спагети и вино. Да ама скоро и кус кус със шоколадов кекс няма да има. Така че по - добре да подложа здраво. Не се знае какво иде. До вторник има време.
08.40ч сещам се за един човек, който може да помогне. Почвам да пиша смс.... Ясно и точно. Не мога да се оженя, не мога да работя, не ми се дава гъза.
Само в два случая чакам отговора с такова нетърпение. Когато става въпрос или за пари, или за секс. Тук те стояха в странна зависимост. Ако не дойдат пари, секс щеше да има, но едва ли щеше да ми хареса.
08.45ч дойде отговор....
Колко и кога ти трябват?
Знам на кого мога да разчитам. Облегнах се назад. Кафето стана вкусно, животът хубав.
09.00ч приключих със закуската, хвърлих едни къси панталони и тръгнах надолу по улицата. Имах уговорка при пекаря.
09.05ч влезнах вътре с най - голямата си усмивка като че ли бях спечелил отвън с търкащите се билетчета. Бон джиорно а тути. Зарко пътува
Коментари
Публикуване на коментар