Коренът

Етенхайм, Германия, декември 2020

Температурата на въздуха беше 3градуса. На водата 11. Вятърът брулеше дърветата и накланяше стволовете на вече презрялата царевица на нивата до нас. Езерото под краката ми беше притихнало, само малки рибки си играеха със слънчевите лъчи и подскачаха в плиткото.

- Зарко, айде, ти си наред. - Гласът на Йоханес ме сепна. Ела да ти затворя ципа на гърба. 

Йоханес беше дете на сръбски емигранти. Як мъжага от съседното село, с типичната Балканска доброта и лудост, но и с немска точност и коректност. Такава смесица на качества се наблюдава често при деца с родители чужденци, но родени в Германия. Бяхме станали приятели покрай плуването в езерото до нашето село.

- Ела тука, трябва да влизаме. -Ръцете му дръпнаха ципа на седем милиметра неопреновия ми костюм и ме пристегнаха здраво. Ръкавиците ми ги наложи бързо и сръчно на ръцете, помогна ми да си сложа 12литровата си водолазна бутилка на гърба, направи последна проверка на оборудването ми и каза.

- Братко, ти си. Успех ти желая. И без глупости. 

*****

Варна, юли 1994година

Като дете на разведени родители по закон виждах баща си две недели в месеца и двадесет дни лятото. Имах слабо казано смесени чувства към този процес и мой дълг да спазвам тези разпореждания, но това имаше и своите предимства. Лятото го прекарваш един път с майка си, един път с баща си, някой друг лагер от училище, а понякога ако и баба и дядо те завлекат някъде се получаваше едно безкрайно и безгрижно лято. 

Във Варна живеехме в един апартамент до Морската градина. Хапвах доста филе от акула, къпех се на Офицерския плаж и ходихме от време на време на опера. Нямам много спомени от този период на духовното ми развитие защото бях доста малък тогава, но в съзнанието ми е останала една черно бяла снимка на стената в хола ни, на млад симпатичен мъж. Баща ми беше разказвал, че това е негов братовчед, починал преждевременно от рак на 22години, през далечната 1966година. Казвал се Анастас, бате Таско. Така му викали роднини и приятели. Бил млад и силен мъж, водолаз, плувец и воден спасител. Често докато лежах в леглото гледах тази снимка и си представях колко ли романтично е да се гмурнеш в дълбините на морето, да гледаш и да дишаш под вода. Затварях очи и често пътувах с него из дълбините на Варненския залив.

*** 

Германия, декември 2020

- Айде бе Зарко, влизай, какво му мислиш. Къде си се отвеял. Йоханес стана неспокоен и ме дръпна за ръката. 

Тръгнах с плавниците назад. Оборудването тежеше около двайсет килограма. Студената вода почна да мокри неопрена и да ме прерязва. Вкарах въздух в жилитеката си и се тласнах във водата. Момчетата бяха под мене и ме чакаха да се спусна при тях. Сложих маската си, захапах октопода /система за дишане при водолазите/ и натиснах копчето за изпускане на въздуха от жилетката си, за да почна да потъвам. Ледената вода с нейните 11градуса ме режеше, под мене се откриваха прелистите на подводния свят. Плавно се носех надолу. Беше ме малко страх. Под мене имаше 40м бездна. За миг затворих очи. Беше ме малко страх. Затворих очи. Спомних си за снимката във Варна на бате Таско. За красивата му усмивка от стената, за историите, които бях слушал и за мечтата ми да стана водолаз като него. Реех се във водата.

Изведнъж нещо силно ме дръпна за ръката. Сепнах се. Йоханес ме държеше здраво и ме дърпаше нагоре. В унеса си бях слезнал прекалено бързо и опасно надолу. Ако си мислите, че водолаз не може да говори, то не сте виждали сърбин да ви се кара и ругае под вода. По устните му разбрах, че втори път тази грешка няма да ми бъде простена. Отпуснах се и заплувах бавно с плавниците след Йоханес.  Оставаше ми само да спазвам инструкциите и да си издържа изпита.

Една мечта беше станала реалност.

****