Три дни яли, пили и се веселили в Прага!
ОТПЪТУВАНЕТО
В неделя се прибрахме от Португалия, в понеделник отпразнувахме рождения ден на Елиф, във вторник си прибрахме кучето след година и половина от бившия на Елиф, в сряда купихме 3 кубика дърва, в четвъртък се скарахме на децата и с това вече решихме, че сме изпълнили дълга си към дом и родина и е време за път.
В 12.00ч аз предлагам Милано, близо е, а и е топло. Интернет показва 11 градуса, слънчице, с една дума идилия. Само четири часа ни делят от миланската катедрала и хубавото еспресо. 12. 10ч Елиф обаче предлага Прага, ходило ѝ се на изток. В Милано била преди доста често, скъпо е и освен църквата в центъра друго нямало интересно. 12.15ч Пет минути бяха достатъчни, за да разбера, че ще се ходи в Чехия. Жените винаги имат право! А дори когато нямат – това не променя нищо съществено, затова споровете са излишни.
 |
| Он дъ роуд ъгейн...... |
Разбира се, че тръгването не е лесно. Куфарът беше вече в колата когато зазвъня телефона. Детето го боляло крака, трябва да го вземем от училище. Големият син бил гладен трябвало да му напазаруваме. Кучето лае съседите, не можело. Когато накрая бях направил всичко по силите си да потуша въстанието в селото се обади и балдазата. Слава Богу, искаше само да ни пожелае лек път. Иншала! Беше минал вече над час откакто бяхме затръгвали, а аз все още с куфар в багажника, въртях кръкчета из квартала. Към 12.30 се появи и Елиф и можехме да тръгнем. Бензин вече почти не ми беше останал, но бях готов и да бутам колата ако трябва само и само да стигна един път до магистралата.
Пътят за Чехия минава на северозапад от нас през Щутгарт, а оттам северно от Мюнхен през Бавария към Нюрнберг и право към границата. 450 км се кара в Германия, а останалите 170км в Чехия. Навигацията изчисли точно 6 часа и 620 км, а аз го сметнах някъде към 100евр на посока. Мечта – казах си аз, натиснах клаксона, махнах на съседа, пуснах си турска музика и отпраших към магистралата.
Немските пътища са предимно скучни, в дясната лента е дълга колона от тирове, а в лявата колкото и бързо да караш винаги идва някой по-бърз от теб и ти мига с фарове. Ограничение на скоростта няма. Който с колкото може и най-вече кой колко е готов да даде за гориво. Общо взето имаш избор между това да караш с 90км/ч между камиони или да караш мъжката с 160-200км/ч и да се пречкаш на някого, който кара с 200-240км/ч. С камионите днес не ми се караше. Елиф заспа почти веднага, и на мен компания следващите няколко часа ми прави Таркан с неговите хитове от 90те години. Пак е нещо!
ГРАНИЦАТА
17.00ч Без да се усетя бяхме в Чехия. Рабрах го по това, че сините указателни табели на магистралата отстъпиха място на зелените. Винетка нямах и тъй като моят навигатор вдясно още спеше ми се наложи да си купя една в движение и то онлайн. Държах волана с една ръка, а с другата разглеждах различни чешки интернет страници на телефона си. Колата така друсаше, че за малко вместо 10 дневна винетка, щях да се абонирам за онлайн секс камера с едрогърда чехкиня само за 10евро на месец. Понякога щастието на човек е само на един клик разстояние, но тъй като ползвах кредитната карта на Елиф се въздържах от това визуално изкушение.
17.20ч Създадох няколко опасни положения на пътя, но накрая получих майл с потвърждение, че десет дена мога да се движа из Чехия легално. Тъй като карах вече на бензинови изпарения отбих на първата бензиностанция след границата. Миришеше на източна Европа. Пред нас се откри гледка на шофьори от всякакви националности, които пикаеха между тировете си, за да се пестят от такса тоалетна. Мисля, че можех да направя една представителна статистика за размера на пениса на мъжа на средна възраст от Украйна, Латвия, Естония през Полша и Германия, то чак до Нидерланидия. Оставих обаче това си намерение настрана и се захванах да зареждам с гориво. Не беше нещо впечатляващо.
Когато бензинът е евтин, а жените красиви значи си на изток! Събудих и аз моята принцеса, коята само ме погледна кисело и каза капучино и пак заспа. Аз влезнох в бензиностанцията размахвайки гордо кредитната карта и на висок глас заговорих на български. Изглежда не бях първия идеот, който беше решил да обедини отново славянските езици в един, защото хората вежливо ми направиха път да мина напред и аз застанах пред млада госпожица на едно от гишетата. Вътре имаше общо три каси – на първата се плащаше гориво, на втората кафето, на третата така и не разбрах. Аз минах надлежно и през трите, обяснявйки на майчин език какво искам. Резултатът от моята комуникация беше една огромна опашка, подобна на тези за хляб и кисело мляко в годините на ранната демокрация в България. Трябваше и аз да ида до тоалетна, но реших, че не искам да участвам в състезанието на шофьорите на паркинга за най-дълът източноевропейски пенис. При тези -2 градуса навън така или иначе нямах особени шансове да спечеля и без това. Това ми струваше цели 70цента. Държейки капучиното на Елиф в устата си, напъхах някакви монети в апарата и се опитах да мина през турникета /въртящо се устройство, подобно на това в софийското метро/. Изгорих си устните, олях се целия, но успях да влезна и да си реша проблема.
Навръщане пожелах на всички лека вечер и излязох навън. Беше студено и хлъзгаво. Аз се пързалях като чешки хокеист по заледената бензиностанция с капучино в ръце и се опитвах да не го разлея. В противен случай трябваше да се наредя за ново на опашката, която сам бях направил, а тя вече стигаше почти до немската граница.
Качих се в колата, доставих кофеиновата пратка на моята любима и потеглих. Елиф пак заспа, така че само Таркан остана да ми пее на ушенце шакъдъм шакъдъм. Карах бързо и се молех да няма радар на магистралата, защото Прага наистина щеше да ми стане златна!
Към 18.30ч, точно шест часа след тръгването ни, навигацията каза че съм пристигнал. Пред нас се извисяваше огромен луксозен хотел с три светещи купула, с гръмкото име Дон Джовани.
Аз обаче се намирах точно отдругата му страна и то през един голям трилентов булевард, през който в двете посоки минаваше трамвай и няколко автобуса. Нямах избор! Свалих прозореца, подадох си главата навън, огледах се за патрулка на полицията, пуснах аварийните светлини, бибнах с клаксона, премигнах няколко пъти с дългите светлини и с мръсна газ направих обратен завой. Немската навигация в колата ми така се обърка от моята маневра, че загасна. Още един завой надясно и оп паркирах пред рецепцията на този супер луксозен четири звезден хотел. Слязох с апломб от колата и поздравих всички смаяни гости отпред – Добър вечер! Преди да се усетя пиколото, който беше станал свидетел на моите шофьорски умения, носеше багажа ми навътре. Каза ми, че оттук нататък той ще се грижи лично за колата ни. Изглеждаше ми леко блед! Бедният, какво ли не беше видял, но обратен завой на този булевард може би му беше за първи път.
ФОЙЕТО
Влезнахме във фойето на хотела. Срещу нас се извиси златна статуя на Моцарт, ходехме по мраморни плочи, на стените имаше огромни снимки от снимачната площадка на филма „Амадеус“, на четири гишета на огромна рецепция стояха в костюми красиви мъже и жени, а по средата на бял роял мъж свиреше негови произведения.
 | |
| Режисьорът Милош Форман |
 |
| Красотите на нощна Прага |
 |
| Първа кръчма в Прага |
Вечерта се разходихме из града. Установихме няколко неща – Прага заслужено се нарича един от най-красивите градове в Европа, ние сме почти единствените туристи в града и не всеки гулаж е толкова вкусен колкото изглежда, дори и да е сервиран в хляб. Тепърва ни предстояха три дена на културно и кулинарно приключение. Трябваха ни сили. Качихме се на метрото линия "А" и се прибрахме в хотела.
Ден втори в Прага.
07.30ч Събудих се рано и реших да проверя чешката шведска маса. Слезнахме в ресторанта, а там – от пиле мляко. Готвачи, сервитьори, пиколо – всички търчат напред назад и обслужват огромен бюфет с най-различни блюда. Мъжът от вчера свиреше отново на рояла класическа музика. Питах се дали изобщо беше спирал. Вчерашната вечеря с гулаш се бунтуваше в корема ми и аз имах спешна нужда от хубава храна. Реших обаче да закуся така, че да не получа диабет на първия ден. Все пак съм си платил за още два и да припадна още на първия от преяждане нямаше да е добра идея. 08.00ч. Дневната ми доза от 2000 калории я докарах само с палачинките със шоколад, а на масата ми си бях довлякъл още поне две чинии. Елиф пи три капучино и само тичаше навън да пуши. Така аз, оставен без контрол, си набавих седмичната доза калории само на първата ми закуска.
 |
| Съоръжение за изтегляне на мед от пита |
09.00ч Напуснах като балон салона за хранене. Моцарт и Вивалди отекваха в ушите ми, но гулашът в корема ми имаше свое мнение за класическата музика. Тези различия трябваше да бъдат решени неотложно и категорично.
10.00ч Елиф отиде на тайландски масаж. Аз останах да пазя стаята и да досаждам на всички мои приятели с моите статуси във фейсбук.
11.00ч Ожаднях брутално. Водата от мини бара беше 4евр. Не ми се даваха определено. От бюрото ми се усмихваше бутилката вино, което ни подариха при пристигането ни в хотела. „In vino veritas“ /Във виното е истината на латински/, казах си аз – От жена си тайни нямам, ще задоволя жаждата си с това шише“. Отворих бутилката и отпих. Лекинко и пивко. Така набързо обърнах половината, мислейки си че няма да ми стане нищо. Да ама не!
11.30ч беше станало време да взема Елиф от масаж. Бях горд от себе си, че съм спестил цели 4евр от мини бара и се отправих към 12тия етаж в СПА Центъра. За първи път се радвах, че трябва да нося маска. Как иначе да обясня на милата ми приятелка, защо мириша на Винпром, а няма още 12ч. Но това далеч не беше едиственият проблем.
11.40ч Нахълтах в масажния салон и проговорих чешки. "Як се мааш" /как си на чешки/ попитах аз смело собственика на центъра. „Къде моя жена?“ Този учтив добре изглеждащ човек ме изгледа много странно, но ми каза да седна на един стол и да изчакам десетина минути. Настаних се аз удобно, а пред мен едно от тези тайландски златни котенца, които са във всеки тай масажен салон, ме гледаше право в очите и си клатеше лапичката. От тези ритмичн движения и виното от преди малко ми се повдигна. Усетих как гулашът от вчера ще се озове точно между ушичките му, ако не предприема нещо и хукнах към терасата. Навън вятър, човек прав не може да стои. Аз обаче не се давах, държах се за парапета и гледах право надолу от 12тия етаж към еврейското гробище. Светът се въртеше този път около мен!
В 12.00ч Елиф излезна доволна от масаж и ми донесе капучино навън. Един порив на вятъра отвя пяната от кафето право сърху челото ми. Под маската ми вече не се дишаше, но не смеех да кажа нищо. Беше ми лошо и залитах напред назад. Казах на всички, че тийз уинд вери стронг - вятърът е много силен, замазах си бритона с италианското кафе, хванах Елиф под ръка и тръгнахме из Прага! Първа спирка беше по моя идея музеят за секс машини.....
 | ||
| Малка част от експонатите в музея |
Следваща глава
Следва продължение......
Коментари
Публикуване на коментар