Замъкът Pražský hrad
Пътят
16.30ч Решихме, че оферата от русата чехкиня е твърде сложна за нас и нито автобус, нито лодка ще ни свършат работа. Към Синагогата нямахме интерес и затова тръгнахме пеша към замъка. Той беше разположен на хълм срещу малкия град. Светлината при залез слънце падаше точно върху прочутата църква „Св. Вит“ до него и тя светеше в невероятни златисти багри. За да се стигне до замъка се криволичи през редица малки улички, накрая през прочутия „Карлов Мост“ се минава река Влтава и право нагоре се катери един доста стръмен баир. На всяка цена искахме да изживеем залеза над Прага, гледайки отвисоко града, така че запретнахме крачоли и тръгнахме напред.
 |
| Катедрала "Св. Вит" при залез |
Гимбълът
16.45ч. Преди да заминем за Прага се бях сдобил със стабилизатор за телефона. Това устройство наречено гимбъл е нещо като селфи стик, само че пълно с електроника, има три оси и тежи около половин килограм. Идеята му е като човек снима филмчета и ходи напред назад да не се клати камерата. Лесно да се обясни, но доста трудно да се вкара в действие.
В този хубав ден аз бях решил, че съм в състояние да задмина Милош Форман и Фелини взети заедно и гордо се разхождах с това устройство в ръка из стария град. По-скоро приличах на беден и загубен японски турист отколкото на някой от гореизброените класици на филмовото изкуство. Това в този момент не спираше обаче по никакъв начин моя устрем да направя най-красивия филм за Прага сниман някога.
Елиф вървеше пред мен и аз имах достатъчно време да се отдам на творчество. Извадих съоръжението от торбичката, монтирах си телефона отгоре, огледах се наоколо на площада, за да се уверя, че само аз имах такова нещо в ръцете си и гордо натиснах червеното копче. Вместо да стабилизира телефона ми това нещо започна да се хвърля в ръцете ми като риба на сухо. Хората ме гледаха странно и си мислеха, че съм жонгльор любител, дошъл да припечели някоя и друга крона на площада. Аз се навеждах напред, назад, наляво, надясно, криех се зад саксии и фонтани, само и само да направя някой и друг красив кадър, а гимбълът правеше точно това, което не исках. Аз го накланях надолу, а той гледаше нагоре.
17.15ч. Така минаха около 30 минути от началото на моята борба с модерните технологии и докато всички отдавна имаха нормални снимки на забележителностите наоколо аз стоях под дъжда и освен три фаса на земята и проснатото бельо на възпълничък чех на съседния балкон не бях заснел нищо. Елиф отдавна беше изчезнала на хоризонта и аз нямах друг избор освен да почна да тичам и да я търся. Колкото повече се движех това нещо толкова повече се хвърляше в ръцете ми и почти успя да ми извади виждащото око. /По това време имах операция на дясното око и виждах предимно само с лявото./ Така след около час лутане почти незрящ намерих моята любима. Бях мокър до кости и почти нищо не виждах. Как ме обича тази жена не знам. Дано тя знае!
Новият дворец
18.00ч Минахме моста и закриволичихме по малките улички нагоре към замъка. Слънцето озаряваше цялата сграда и правеше най-големият дворцов комплекс в света да блести с цялата си прелест. С пристигането ни започна и смяната на караула. Магията ни завладя. Пред нас се извисяваше едно архитектурно чудо, чешката гвардия маршируваше, а зад нас слънцето падаше над Прага. Водите на река Влтава бяха станали златни.
 |
| Караулът пред новия дворец |
 |
| Осветеният от слънцето замък |
18.15.ч Поиска ни се да разгледаме и отвътре. От тази ни цел ни делеше един голям скенер на полицията за метални предмети и взривни устройства. Приближихме си и ни дадоха табличка като тези на летището за ръчния багаж. Аз започнах да вадя една по една скъпоценностите си от джобовете и под зоркия поглед на тежковъоръжен чешки полицай да ги поставям вътре – лична карта, кламер, 50 цента, турска лира, 2 лева на монета, дъвка, изплюта в медицинска маска, портмонето ми и гимбъла! Всичко щеше да мине нормално и ние да влезнем в двореца като нормални туристи, ако това устройство не се беше задействало. Както си стоеше в табличката се включи и започна да се тресе, подскача и върти. Обърна всичките ми вещи надолу с главата, монетите се разхвърчаха, задействаха скенера, той започна да пищи, а полицаят да се пипа за кобура. Опашката зад мен започна да ме снима, а някъде в далечина видях как един брониран автомобил си включи сините светлини. Супер! Вместо да се разхождам из бароков замък нещата отиваха към разходка в клетка за двама, без изглед над нощна Прага.
В този момент се сетих, че чуждите езици винаги са ми помагали и са ми спестявали много главоболия. Сетих се за „коничуа“ - на японски благодаря, но едва ли щеше да ми помогне много. Казах „сори“, „итс нормал“, „ай ем ъ фотографър“, „алес гут“, „но проблем“. Не знам на коя дума точно този двуметров мъж с автомат се отчая от мен, но извади радиостанцията си и каза нещо на чешки, което на мен ми прозвуча като – добже, добже, турист идеот - а не и да не беше вярно. Колата зад него изключи сините си светлини, скенерът поутихна, той се отдръпна настрани и ние пристъпихме плахо напред. Елиф поиска развод, но дори и това нямаше как да и дам, защото не бяхме женени. Сори!
18.30ч. Комплексът е разположен на територия от 70 000м2 и се смята за най-големия древен замък в света Всеки изминат километър, изхарчено евро и мазол си струват, за да е бил човек поне един път в живота си на това място! Усещането за пътуване във времето е незаменимо и няма как да бъде описано с думи или заснето, дори с гимбъл. :) Атмосферата на средновековието, съчетана със залеза над Прага и златните води на реката под „Карлов Мост“ са емоция, която трябва да се изживее. Тъй като вече затваряха, решихме, че е време за бира и кафе и ще се върнем на следващия ден за пълна разходка.
 |
| Гледка над Прага от двореца горе |
 |
| Гледка към двореца от Карлов мост |
 | ||
| Гледката на нощния замък от Карлов мост |
19.00ч.Върнахме се пеша в стария град и намерихме добра чешка пивница с романтична атмосфера и дъх на кисело зеле. Вътре се чуваше само немска реч. Умрял от глад си поръчах свински ребърца с много тъмна бира, чушлета, хрян и горчица. Напих се и се подлютих. Не знам, кое беше по-лошото. До хотела ни деляха обаче още 20минути пътуване с метрото и возене на ескалатора – тип влакче на ужасите.
 |
| Идилията преди група туристи да завладеят кръчмата |
21.00ч Влезнахме в хотела. Аз миришех на вино, бира, кисело зеле, хрян и ребърца. Дори двойната маска не можеше вече да го скрие. На пианиста във фоайето на хотела май му стана лошо от мен. Мисля, че започна да бърка "си“ бемол" с "фа“ мажор". Благодарение на мен "Лунната соната" вече не беше това, което е. Винаги съм знаел, че рано или късно, ще допринеса с нещо в музикалното изкуство.
21.10ч нахълтах полуумрял в стаята ни. Съседът от ляво празнуваше първата си брачна нощ така, че имах чувството че главата на жена му скоро ще влезе през стената при нас и ще застане като ловен трофей над нашето легло с все рогата си, този отдясно биеше децата си, а този отгоре май и той имаше проблеми с гулаша от вчера като мен.
 |
| Рогата в стаята на следващата сутрин |
22.00ч аз вече хърках така, че от управата на еврейското гробище срещу стаята ни са се бяха обадили на рецепция, че преча на покойниците. Шалом братя, Зарко пътува.
Ту би контиуид.....
Коментари
Публикуване на коментар