Комари, узо и сиртаки - Афанду, Гърция, о-в Родос 2018година - част 1ва

Пътят до летището     

    Беше август месец на 2018 година. Жегата в Германия не се търпеше. Живакът не падаше под 40градуса. На мен се падна и нелеката задача да оправям двора на къщата. След като се скарах със съседите ни и ги бях заплашвал с бейзболна бухалка трябваше сам да се погрижа за оградата ни и живия плет. Поръчахме няколко тона нацепен гранит и още няколко тона земя. Слънцето печеше, а аз редях камъни. Час по час, ден след ден. Край нямаше. Елиф стоеше под чадъра и с напитка в ръка ме напътсваше как да направя Версайска градина с вишнов лорбеер.

    В изблик на съжаление към моята робска съдба един ден моята половинка предложи да идем до Гърция. Защо не! Там беше само 36градуса, направо можехме да се охладим. Нямаше какво да губя. Кракът ми още не беше стъпвал при Елините, пък и няколко дена далеч от камънака щеше да ми дойде добре. Седнахме на компютъра и потърсихме в интернет някоя изгодна оферта за пет дена - малък хотел, на 500м от плажа в малко селце на 60км от град Родос, на едноименния остров. Afandou 

    Децата пратихме при лелите им, все пак никой не е длъжен да гледа племениците на лелите. Останали свободни набързо стегнахме един куфар с най-важното - всички рокли на Елиф, гримове, парфюми и моите джапанки. Бос не трябваше да ходя до нея! Получих дори подарък един бял панталон за планираните вечерни разходки по алеята край плажа. В него приличах повече на хоби - зъболекар, отколкото на красив източноевропеец. Слава Богу за него не остана място в багажа ни и аз се спасих от събдата си на непрокопсал студент по дентална медицина. 

    Летяхме от Щутгарт, на около 200км от вкъщи. Оставихме колата заедно с децата на роднините и се понесохме пеш, с влак и автобус към летището. Само по себе си това не е много голяма драма, стига двама души да си разделят влаченето на багажа. Уви, мен ме чакаше друго приключение. Елиф си обу чехличките, сложи през рамо чантичката си, запали цигара и каза "Тръгваме". Аз взех раницата, куфара, билетите за влака, за автобуса и не на последно място и тези за самолета. До гарата от вкъщи са 3 километра, в които аз влачех като магаре нашата посуда - изглежда половинката ми беше решила, че е гръцка богиня. Плувнал в пот достигнахме гарата. Аз се качих във влака, настаних багажа, но от Елиф нямаше и следа. Потърсих я с поглед и я намерих да си допушва на перона. Запречих вратата на вагона и се разкрещях. Елиф не се помръдваше, трябваше да си допуши. Най-накрая я натиках вътре, отнесохме няколко немски критични погледа и влакът потегли. В Карлсруе сменихме влака с автобус и най-накрая стигнахме и до летището в Щутгарт. Защо не пътувахме с колата и до ден днешен не мога да си обясня.

РОДОС

    Винаги обичам да пътувам надалеч на почивка. Но за пръв път летях на юг, а в Германия беше по-топло от крайната ни дестинация. До Гърция бяха около три часа и аз си отспах за последните няколко дена строеж.

    Събудих се от гласа на капитана, който ни подканяше да си сложим коланите за кацане. Погледнах през илюминатора и затаих дъх. Под мен беше една невероятна красота от море и планини. Зевс, пази си, Зарко идва в Гърция!
    Бяхме си резервирали почивка - пакет и очаквахме след като кацнем да бъдем посрещнати от трансфер и откарани до хотела. Набързо си взехме куфара от лентата и излезохме от терминала. Първият скандал вече грееше - Елиф не си беше купила цигари от безмитния магазин. Това само по себе си е голям проблем, но преди да премине в истинска буря до нас се приближи един грък и ни попита за имената ни. Подадох му ваучерите за трансфер. "Елиф и Светозар", промълви той и с потен пръст удари в един измачкан лист. "Хиър /тук на английски/, към уит ми /елате с мен, пак на английски/. Аз нарамих пак цялото оборудване и го последвах. Всички туристи се качваха на автобуси, а нас заведоха до един голям бор, под който почиваха шофьорите. "Ю хев ту уейт /трябва да чаката/", с това се изчерпаха чуждоезикови умения на нашия посрещач и той се отдалечи. Около мен на сянка се бяха изтегнали десетина гърка и дремеха на пластмасови столове. Двама от позаспалите шофьори до нас се размърдаха и изгледаха странно. "Турист?", попита единият от тях. "Йес" казах аз. Той стана и след пет минути ни донесе по един стол, нареди ги между тях и ни прикани да седнем. Нашето пътуване в Гърция можеше да започне.

Първи впечатления от Гърция

 от стол!

Помолихме и за цигара и по шише вода. Веднага ни донесоха каквото поискахме и ние зачакахме нашия рейс. Не минаха и два часа и се оказа, че сме единствените резервирали този хотел. Качиха ни в един голям автобус на първия ред и казаха, че ще ни оставят някъде по пътя, а собственика на хотела щял да ни вземе от магистралата. Мечта! Миризмата от мен вече отблъскваше дори мен самия, бях готов вече и в морето да скоча само и само да се охладя. 

    Автобусът потегли и след като оставяхме по пътя гостите на различни хотели дойде и нашият ред. Беше вече тъмно и освен мантинелата на магистралата нищо не се виждаше. Шофьорът отби, отвори вратата и ни прикани да слезем. Разтовари багажа ни край едни храсти и каза да чакаме Йоргос. 

    Аз седнах на куфара си и се заозъртах. Над нас се извисяваше планина, пред мен имаше магистрала, а зад нея черна пропаст, някъде долу се разбиваха вълните. От китното хотелче и гръцката романтика нямаше и следа. Вечерният бриз донясаше миризмата на охладен асфалт, Елиф се разхождаше по къси панталонки по шосето, а от мен зад ушите ми от жегата течаха малки рекички пот. "Виж колко мили хора са гърците, всички ми свиркат и ми мигат с фарове", подскачаше Елиф около мен.  Винаги съм се учудвал колко наивен може да бъде човек израснал в идилично католическо селце в южна Германия. "Мила, ако Йоргос не дойде до 10 минути, мисля че те вече ще почнат не само да свиркат, но и за цената да питат". Слава Богу не трябваше да обяснявам какво точно имам предвид. От хълма над нас се зададе очукана бяла баничарка. Колата направи остър завой, изквича и спря. Вратата се отвори и от вътре излезе нисък, невзрачен мъж. "Гутен абенд, их бин Йоргос. /Добър вечер, аз съм Йоргос - на немски език/. Разгеле, самият Аполон да беше слезнал нямаше да му се зарадвам толкова колкото на този герой. Опитах се да се отворя вратата и да влезна в колата му. Оказа се, че се влиза само от задна дясна врата. С магаре да беше дошъл, повече комфорт щеше да има, но вече минаваха десет часа на път и ние бяхме готови на всичко, за да стигнем до хотела си.

ХОТЕЛЪТ

    Йоргос даде мръсна газ и засили колата по един криволичещ път през планината право нагоре. Аз стисках здраво куфара в едната ръка, а с другата държах Елиф, за да не изхвърчи нищо ценно през прозореца. В описанието на хотела пишеше 500м от плажа, но никъде не пишаше, че разстоянието е право нагоре по вертикала. След десетина минути и няколко синини в хълбока ние пристигнахме в комплекса с бунгала. Бяхме най-отгоре на един голям хълм, някъде право под нас беше морето, а от другата страна в подножието трябваше да се намира село Афанду. Бяхме умрели от глад и си поръчахме пълнени зеленчуци с кайма. Йоргос не готвеше вечеря. Тя се караше с мотори от малките таверни долу от селото. Хапнахме, взехме по един душ и се хвърлихме в леглата. Гърция ни чакаше....

Бунгалата на хотела

 

Следва продължение!