Ден 1ви! Гърция 2022! Събуждам се. Днес ще се ходи на Гръция. 12.00ч Славчо ме взима с колата пред вкъщи. Ще ходим на къмпинг. Навигацията показва 4часа и половина. 12.15. Товарим багажа. Решаваме да минем през Декатлон, за да си купи той походно легло, а аз плавници. Все пак някакъв комфорт и спортен елемент трябва да има с нас. 12.20 изнасям кратка лекция на щанда за гмуркане, на някакъв младеж, който успешно се беше опитвал да се удави на нашето море! Купуваме кой каквото иска и напускаме. 12.45. Славчо тегли пари от банката, аз задлъжнявам още повече към него и тръгваме на юг. Както се казва.. Взимай заеми, за да не те забравят хората! 13.00 пускаме си Миле Китич, за да не забравяме откъде идваме, и караме по второкласни пътища - все пак ние сме природолюбители и ценители и се радваме на свободата. Магистралите не са за романтици! 15.30 умираме вече от глад. Чалгата отваря апетита. 16ч пристигаме в Сандански. Сменяме парите в Евро и отиваме да хапнем. Вали! Сандански е под вода. Навсякъде локви и гьолове. Кой да знае, че това е бил знак още тогава от съдбата, че тази почивка ще ни върви по вода. Караме смело и отиваме в малко ресторантче до реката, пред хотела. Сервитьорката е красива и симпатична. Спорим, кой да ѝ предложи брак. Аз съм обвързан и не мога, Славчо може, но не иска. И двамата сме яли много чесън, миришем лошо и отиваме на палатки. Както и да го погледнеш шансове нямаме никакви 17.00ч решаваме да не я изправяме пред тежкия избор кой от нас двамата да вземе за нейн мъж, плащаме, плачем и си тръгваме. 17.30 в колата сме. Вече са минали 5ч и половина откакто сме тръгнали, а навигацията продължава да твърди, че имаме още поне 3часа до гръцките плажове. 17.45ч потегляме. В колата мирише на чесън. Аз се събувам. В колата вече не се трае. Въпреки, че вече е хладно трябва да си държа краката през прозореца и да дишам в тази посока, защото иначе на шофьора му се вие свят. 19.30ч добираме се до границата. Освен една румънка, която размахва нотариално декларация за децата си и тича нагоре надолу няма много хора и ние успяваме да влезем най-накрая в Елада. Добре че нямаше фито-санитарен контрол, защото мен нямаше да пуснат. Минали са вече 7часа,а пред нас има още само 180км. 20.00ч криволичим из малки гръцки селца следващите два часа. 22.15 след 10 часа сме успяли да вземем 400км, миризливи и уморени преминаваме през бариерата на къмпинга! Следва продължение!
Коментари
Публикуване на коментар