...
Пътят за романтична Италия минава през консервативна Швейцария. Тоест преди да отпуснете душата трябва още веднъж да я стегнете. За мен разликата между Германия и Швейцария е в три посоки - вечно независимите ни съседи говорят доста смешен немски, планините са им по - красиви и на магистралата ограничението е 120км / ч. Последното винаги добавя между 100 и 150 евро допълнителни разходи за глоби за превишена скорост, които пристигат по пощата седмица по-късно като сувенир от кантоните, през които съм минавал. Винаги съм ценял особено високо швейцарското гостоприемство.
Макар и пътуванията ми най-често да са без цел все пак бяхме решили да стигнем до Луино, малко градче на живописното Лаго Магиоре в Италия, езеро на около 400км от вкъщи. Всяка сряда там имало пазар, за който бях слушал вече няколко години и бях твърдо решен да сбъдна тази мечта на Елиф и да разгледаме малко сергии.
****
Заредих колата до горе, купих една винетка за 38евро, чипс и капучино, пуснах италиански песни в колата и тръгнах право напред. След по-малко от час вече бях на границата. Короната още не беше отминала и не се знаеше какво ни очаква. Някои казваха, че не пускали, тъй като заради зимните им курорти била плъзнала пак заразата, други мълвяха, че глобявали, карантинирали и едва ли не не можело да се пресече границата изобщо. Като член на немския червен кръст - доброволец и воден спасител от отряда за помощ при бедствия и аварии имах издадено писмо, цялото в подписи и печати, че имам право да минавам през контролни пунктове. Бяха ни ги раздали, в случай, че положението станеше сериозно и държавата затвори, да може да посещаваме възрастни хора и да им помагаме с домакинството. Гордо разположих този изпонамачкан лист хартия на предното стъкло, сложих тъмните си очила, пуснах си седалката назад и леко свалих прозороца. Перфектната ми прическа, изгладената риза, измитата нова кола и надписа на предното стъкло немски червен кръст определено ме караха да изглеждам на главен лекар от немска болница, който отива на симпозиум за борбата с корона вируса в Цюрих и за всеки случай беше взел и своята красива колежка от съседното отделение. Понякога в живота не е важно как, а дали успяваш да си постигнеш целите, били те и топка страчатела в Бела Италия. Швейцарският полицай погледна немския номер на колата, изгледа ни бегло и само махна с ръка. Давай!
 |
| Магистралита на Швейцария - 120км/ч |
Две неща трябва да знаете за Швейцария - не давайте газ и най-добре не консумирайте нищо! И двете са лукс с ниско качество, което струва много! Наредих се в колоната от коли на магистралата, която приличаше по-скоро на конвой от най-новия автосалон. Всички карат с темпомат на заковани 120км/ч, включени автопилоти и зяпат през прозореца. Общо взето все едно сте си качили колата на влак-автовоз и се чудите как да убиете два часа път. Слушане на музика, безсмислени разговори, планиране на пътуването в Италия, хапване на чипс. Толкова е монотонно, че дори се питам тези хора, защо са направили две ленти, като никой не смее да изпреварва. Доколкото ми е известно в Швейцария глобата за превишена скорост се определя от това, колко пари имаш и каква кола караш. Знам за много случаи, разказани от близки, за хора, на които са им конфискували на място Ферарито в полза на държавата само защото на магистралата са превишили с 80км/ч ограничението. Ако случайно бяха спряли мен и направили контрола на банковата ми сметка, най-много да ми бяха взели раничката с прането от задната седалка, отколкото колата, но аз не исках да рискувам. Освен това вкъщи имах вече повече писма със солидни глоби от забутани швейцарски кантони отколкото от стари любови, което говореше, че нещо не правя както трябва.
Странностите в тази държава не са никак малко, затова аз гледах макар и бавно да се измъкна от капана на тази скука и да хапна топка сладолед, на място, където жените са красиви, езикът благозвучен, а ограничението 130км/ч - Италия, ай ем къминг!
 |
| Някъде по пътя на кратка почивка |
Коментари
Публикуване на коментар