Ден 2ри.

 10.00ч Слизам от автобуса в Слънчев бряг. Ходя по настъпани дъвки, петна от масло и криви плочки към меката на туризма в световен мащаб Слънчака.. Зонен Щранд или Съни Бийч. С всяка крачка емоцията в мен расте. Та аз платих само 8лв от Бургас да дойда до святото място, за което хиляди немци и англичани са работили години наред във фабриките, за да могат да покажат за седмица стил, целулит, шкембета и могъщество по главната. Навигацията ме праща директно към плажа. Всяка следваща минута ме приближава и среща с хора, които по размер, цвят на кожата и статус нямат нищо общо един с друг. Мургави българи, бели англичани и зачервени германци се блъскат за пица на парче на цената на самолетния ми билет. Поне майонезата и кетчупа са бонус. В Райън Еър се плащат. На светофара дрогирана жена в розова пола и размазано червило се поклаща и държи за уличната лампа, яки младежи от неизвестен етнос ѝ подсвиркват от Мерцедес с бургаска регистрация помнещ падането на Берлинската стена. Култура и стил навлизат във вените ми. Още не стигнал до хотела си вече познавам всички търговци на чорапи, дървени отварачки с формата на пениси и хавлии, в които Адам обладава Ева на задна прашка, докато тя държи червена ябълка и пуши марихуана. Точно така си представям обучението по религия в първи клас. На Слънчака може да се види, купи и изживее всичко. 

11.00ч.Всеки иска да знае откъде съм и кой съм. Ако си българин, защо си там? Къде работиш? В кой хотел, ресторант или дюнер? Казвам, на почивка съм.... Погледи на съжаление от всеки търговец. 

12.00ч Около мен се събира тълпа от търговци, хотелиери и сутеньори. Едните ми предлагат работа за заплата по хубава от немската ми, а другите компаньонки, с които да я похарча. Стоях на главната и едновременно водех интервю за работа и отклонявах брошури за еротик барове. Бизнесът беше ясен... При едните си продаваш гъз@ за пари, а после с тези пари си купуваш друг г@з. В крайна сметка това е, което трябва да знаете за Слънчака. Място на което можеш да купиш и изживееш всичко, но в крайна сметка става въпрос за пари и с@кс.... Аз не можах да взема решение, кое ми беше по-ценно и след три дни на наслада на културното историческо наследство от Социализма и късния Мутробарок напуснах българския Син сити. Ако ще съгрешавам то поне да не ме гледат Адам и Ева от пешкир за 10лв.. все пак в мен има останала малко вяра. Поне на време случих. Зарко пътува