Петък сутринта е.
08.00 Звъни ми телефона. Всичко ме боли. Казват ми, днес няма да се работи. Няма да има кофраж, бетон и кюфтета в Саранци. Няма лошо един ден почивка. Ама какво ли ще правя целия уикенд!? Пари? Време? Замъквам се до любимото кафене In The Flow specialty coffee . Виждам готини приятели, хубаво е. Събуждам се постепенно. Пия капучино. Говоря глупости. Старая се да изглеждам адекватно. Не успявам. Днес ще бъда себе си.
09.30ч. В кафенето влиза мъж, малко над моите години и си поръчва кафе. Сяда до мене. Заговаряме се. Праща го наша обща приятелка от Австрия към кафето. Американец е. Хай мен! Хоу ар ю? Найс ту мийт ю. Моят английски с немско произношение е един път.
09.45ч. Заприказваме се. Денят е дълъг. Той е на път. Идва от Унгария и пътува за Ирландия. С него е урната на майка му. Прахта ѝ. Иска да разпръсне пепелта ѝ в Ирландия от където е рода му. Отбил се е в София по препоръка на приятел. Харесва ми неговата история. Кани ме за гид. За един ден. Ще си плати. Иска да види някои неща из София. Приемам. Ако пия още едно кафе сигурно ще притупам на място, по-добре да се разходя, пък ще имам и някое евро за уикенда.
10.00. Взимам раницата и тръгваме. Иска да види всичко свързано с Дънов в София. Дядо ми лично познаваше Дънов чрез майка му и на мене също ми беше интересно да разгледам гроба му и ливадата му в Борисовата градина. Някак си кръгът винаги се затваря и всяка среща си има причина.
11.00 Седя и гледам гроба на Дънов. Още ми се спи. Но съм жив. Има рози и бели пейки. Действат успокояващо !Говорим за политика. До нас е Руското посолство. Ние говорим. Те ни слушат. Избори идват. Няма как. Трябва да има обмен. Американец и българин. Ден преди изборите.
14.00ч. След няколко часа се прибираме. Той ме кани да се качим следващия ден на Рилските езера. Кола и хотел от него. Защо пък не. Не съм ходил от месец натам. Пък и никога с човек, който носи по някакъв чаровен начин прахта на майка си в раницата си. Стана ми интересно.
Събота.
10.00ч. Планът се променя по пътя и отиваме до Рилския манастир. Иска да го види. Духовност, мекици и айран. Какво друго? Точно, ясно и бързо! После Сапарева баня. Гейзер и кавърма по Радомирски. Не знам как да обясня българско меню на английски, затова в ресторанта поръчвам ракия и овчарска
салата. Другото ще си дойде от само себе си. Точно и ясно му показвам най - важното от България в съкратен вид. Харесва му. На мене също. Не се губи време в емоции.
19.30ч. Лифтът за езерата не работи. Не ми се качва през нощта нагоре. Студено е. Той намира хубав хотел и отиваме.
Спим в Сапарева баня.
Неделя сутрин
09.00ч. Някаква жена в ресторанта на закуска ми обяснява, че енергията на реката до хотела отмивала негативната енергия. Правя се че ѝ вярвам, но определено гледам лошо към бухтите със сладко и мекиците със захар. Нас ни чака път. Радвам се че негативната енергия я няма, хубаво е обаче да намеря и позитивната. Пия едно, две кафета. Може пък и да дойде.
11.00ч. Качваме се на езерата. 13км от Паничище до петото езеро и обратно. Някакви хоро с джипове искаха да ни извозят нагоре, но ние бяхме непреклонни да се качим сами.
15.00ч. Уморен съм. Ям кюфтета и картофки на хижа Седем рилски езера. Краката не ме държат. Искам да си остана горе. Може би завинаги. Няма сила, която да ме свали до София, освен една....
15.15ч. Моят гост ме кани в неговия хотел, ще си разделим стаята. Той плаща. Било все тая колко души спим вътре. Има вечеря, спа, сауна, закуска, алкохол, хубави сервитьорки. Hyatt Лукс хотел. Точно над паметника на Васил Левски. Харесвам живота си. Понякога спя на хостел, понякога в Hyatt, а понякога и не спя. Приемам поканата. Невъзпитано е да се отказва!
17.30ч. Чекираме се. Стаята е с тераса като малко тенис игрище, банята с два душа, телевизорът е като кино.
17.45ч. Слизаме в лобито. Happy hour! Отдавам се на кулинарен и душевен разгул.Чудя се от салатата с авокадо и скариди ли да си взема или пръчици от чушка с хумус. Държа се така, все едно това наистина е проблем. Винаги ми е било трудно в живота. Взимам си и от двете. Точно като и в живота. Повече е просто повече!
18.30ч. Заговарям
сервитьорката. Харесва ми. Тя се радва. Аз също. Идва и сяда при нас за малко. Иска да си говори български с някого. Разбирам, че няма 18 години. Тя все още се радва. Аз вече не! Ставаме приятели. Обслужването е супер.
19.00ч. Мисля си ако ида в сауната гол и говоря на немски дали ще ме възприемат като чужденец. Или да кажа, че съм българин и да си сложа все пак банския. Не искам повече дилеми в живота ми. Изборът между салатите в лоби бара ме беше изморил достатъчно. Време беше за решения. Без това не съм прибирал отдавна и е хубаво да се изкъпя, с гащи или без. Усмихвам се на всички, почесвам се по гърдите и се хвърлям като Бай Ганьо под Водопада в СПА центъра. Натискам някакво копче. От всякъде хвърчи вода. Жената с парцала ме гледат лошо. Затварям очи. Все пак съм на лукса. Те ще видят сега.
23.00ч. Седим на терасата. Моят гост още няма план за Ирландия.
23.15ч Изведнъж получава обаждане от САЩ. Леля му, му казва къде е разпръсната пепелта на дядо му. Той дори не подозираше, че беше на прав път....
Понеделник сутрин е.
08.00 Закуска на пъпа на София. Авокадо, Бриош, фреш, сьомга. Трудно е. Сервитьорката ми я няма. Засега.
10.00ч. Изпращам моя гост. Пием по кафе за последно и тръгваме. Той има мисия. Някой чакаше в раницата си да се върне там, откъдето всичко беше тръгнало преди четири поколения.
12.00ч. На летището съм
Още не съм се прибирал от събота сутринта. Чакам обаждане, че всичко е окей със самолета.
Мисля да ида да пия едно кафе при моите приятели в центъра. Малко ме е страх. Раницата е с мене. Ами ако се озова в Хонолулу с някакви шведки, които някой е пратил да си купят кафе от Орлов мост. 84 идва. Тръгвам. До скоро... Понякога просто трябва да тръгнеш.... Пък не съм бил в Хонолулу, със шведки също. Засега....
Коментари
Публикуване на коментар