Изразът прибраха ме на топло не е много позитивен, но аз точно така се чувствах. На топло и сигурно.
Самолетът кацна в Анталия. Не бях се прибирал отдавна в България, но веднага се почуствах на правилното място. Някак си вкъщи. Само палмите ми бяха малко чужди. Не бях летял от 2014година, когато от Барселона се бях предвижил към Германия с една машина на немските авиолинии. Но тук бях турист. Мен ме чакаше малко микробусче на трансфера, който щеше да ме закара до хотела ми. Два часа по-рано седях в студен Берлин и си приготвях багажа, който се събра в една раница. Повече нямаше. Бански и джапанки си взех по път за летището.
В автобусчето бяхме пет шест човека. Беше слънчево и приятно. Имахме около два часа пред нас. С бавна скорост се носехме към Конакли, Алания. Беше 27ми април. Гледах през прозореца и мечтаех. Пред погледа ми се редуваха скъпи хотели, евтини селски къщи дори мярнах и един палатков бежански лагер. От време на време спирахме, за да оставим някой зажаднял за слънце и добра храна блед немец пред някой огромен хотел. Аз бях последен.
Разделихме се с шофьора, дадох му пет лири от тези, които бях сменил на Александърплац преди само преди 4 часа. Той се зарадва, а аз тръгнах към хотела. Да, ама не. Аз вече бях хер Александров, а не някакъв заблуден пътешественик. Към мен се приближи пиколо и понечи да вземе куфара ми. Гледахме се странно. Такъв липсваше. Никога не е и имало. Придружи ме леко разочарован до рецепцията, където се чекирах. Стаята ми беше на петия етаж с гледка към морето. Огромно легло, баня и минибар. Дори хартия и химикалка, за да мога да си пиша. По това време имах само един малък лаптоп подарък и един телефон с фенерче. Смартфон нямах. От малката кухня в Берлин, през апартамента на Цаки до пет звездния апартамент в Турция - всичко това се случваше само в рамките на месец.
Хотелът беше директно на плажа. Състоеше се от две сгради. В първата на партера бяха заведенията. Настаних се, бърз душ и слезнах до ресторанта. И припаднах. Почти. Пет звезден турски ал инклузив след едногодишно хранене със спагети болонезе и спане по познати и непознати. Тук щеше да се седи повече от седмица. Това беше моето мяст!
Първата седимица прекарах в почивка. Лежах, спах и се хранех. Сутрин слизах долу до ресторанта, имах си приятел келнер, който ми дърпаше дори стола преди да седна и пазеше място до прозореца, с гледка до плажа. Много ме обичаше. Да давах му пари, но много по-малко отколкото другите. Бях българин и бях сам и на него му беше интересно да разбера как и защо бях попаднал там. Аз също не знаех какво да му кажа, затова тази тема я оставихме. Учеше ме на турски, а за на български. Имаше новородено бебенце и често ми показваше негови снимки.
Живееше бедно с жена си в селото до хотела. Когато ми показваше снимка
на къщата си винаги будеше в мен носталгия за дома ми. Аз живееш
луксозно, но на чуждо. Бях гост. Тези мисли обаче не ме тормозеха много дълго,
защото след закуска отивах на кея, където продължаваха да ме обслужват с
храна и напитки. Беше сравнително празно. Точно тази година Турция беше допуснала инцидент с един руски самолет. Това беше обтегнало отношенията между двете държави и почти нямаше руски туристи. Немските туристи по политически причини избягваха тогава южната ни съседка.
Не бяхме много хора и бързо се запознавах с новодошлите. Вече беше началото на май и ваканцията в Холандия беше започнала. Хотелът ни се напълни със симпатични леко луди холандци и холандки. Аз бързо се интегрирах, защото излезнахме с един от тях да плуваме навътре в морето. Нямаше спасител и това не беше проблем. Вечерта той ме покани да се присъединя към тях на масата. Моята интеграция беше започнала безпроблемно. Но от една 190см висока холандка не можех да откъсна поглед. Тя беше току - що дошла с баща си, майка си, брат си и още две девойки. Аз харесвам Холандия още откакто бях 2013година в Амстердам, но и това е един отделен разказ. Това беше доста отдавна, и аз трябваше да измисля нещо, за да влезна в контакт с нея. Тя обаче не оставаше сама, за да я заговоря. Дори на снимката се вижда, че шезлонгите до нея не оставаха празни.
Един ден обаче дойде и моят час. Тя дойде на кея и си легна до мен. Беше слънчево и пиехме коктейли. Бях много развълнуван. Тамън да я заговаря и се появи отнякъде брат и с още две грации. Аз се отказах. Това не беше очевидно жената на моя живот.
Вечерта хапнах и излязох на кея да се любувам на вълните и звездите. Бях забравил за нея. Берлин ми беше дал достатъчно разнообразие в това отношение преди да замина, и аз реших, че заради едно момиче няма да си развалям настроените. Освен мен и охраната нямаше никой и аз стоях на ръба на кея и гледах бунтуващото се в краката ми Средиземно море.
След малко обаче чух тихи стъпки и се обърнах. Тя стоеше до мен, висока, красива, в пътеката на лунната светлина и ме попита на английски.
- Нали няма да се хвърлиш?
- Не, гледам само звездите. Красиво е! - отвърнах аз и я изгледах странно. После погледнах надолу и забелязах, че наистина бях застанал на ръба на кея, а вълните минаваха вече 2 метра височина и къртеха дъските на стълбата под мен.
- Ми аз те гледах от ресторанта и мислех, че искаш да се самоубиеш, отвърна тя.
- Не няма, казах аз и я поканих да седне на шезлонгите до мен. Приятелките и се успокоиха и си тръгнаха, а ние останахме сами.
Средиземно море, луна, кей, звезди, Турция, вълни и една невероятно красива девойка до мен. Това дори като младеж под юргана не го бях сънувал. Трябваше да действам!
Разприказвахме се. Оказа се медицински сестра в психиатрия, затова беше помислила, че мога да се самонараня. Не нямаше, но тя право в сърцето ме раняваше с този поглед и мила майчина грижа за мен. Мина време. Тя ми сподели, че я е страх от акули в морето, защото можели да я изадят. Дори тук на кея се страхувала да седи. Беше смешно и неловко. Не знам кой беше за психиатрията от нас двамата, но това не беше най-важното в момента. Сподели ми още, че много обича секса. Винаги съм харесвал прямостта в това отношение от северните народи. Нямаше какое да не и предложа моята стая като едно сигурно място, в което със сигурност нямаше акули. Точно в този момент се сетих, че сутринта не бях могъл да си отключа и че бравата на стаята ми не работеше отвън. Батерията беше изтощена и резето не отваряше. Картата ключ не работеше. Чудех се как да излезна от тази ситуация. И докато умувах мина доста време и след малко от някъде се появи брат и, който аз вече ненавиждах и тя трябваше да си тръгне. От края на кея тя се обърне и ми подхвърли:
- Сигурен ли си, че няма да се хвърлиш?
- Не, казах аз, макар че точно в този момент исках точно това да направя.
Нощта прекарах на кея в самосажъление и суицидни мисли. Охраната на хотела ми донесе по някое време едно одеяло и по погледа му разбрах, че дори и на него му беше станало мъчно за мен. А той беше виждал не една и две любовни драми, разбрах в последствие.
На следващия ден сутринта бравата ми беше оправена, но тя си заминаваше. Раздялата на портала на хотела се превърна в атракция за целия персонал, а аз си спечелих като утеха покана от собственика на хотела и кмет на селото за закуска. /Следва продължение/
В автобусчето бяхме пет шест човека. Беше слънчево и приятно. Имахме около два часа пред нас. С бавна скорост се носехме към Конакли, Алания. Беше 27ми април. Гледах през прозореца и мечтаех. Пред погледа ми се редуваха скъпи хотели, евтини селски къщи дори мярнах и един палатков бежански лагер. От време на време спирахме, за да оставим някой зажаднял за слънце и добра храна блед немец пред някой огромен хотел. Аз бях последен.
Разделихме се с шофьора, дадох му пет лири от тези, които бях сменил на Александърплац преди само преди 4 часа. Той се зарадва, а аз тръгнах към хотела. Да, ама не. Аз вече бях хер Александров, а не някакъв заблуден пътешественик. Към мен се приближи пиколо и понечи да вземе куфара ми. Гледахме се странно. Такъв липсваше. Никога не е и имало. Придружи ме леко разочарован до рецепцията, където се чекирах. Стаята ми беше на петия етаж с гледка към морето. Огромно легло, баня и минибар. Дори хартия и химикалка, за да мога да си пиша. По това време имах само един малък лаптоп подарък и един телефон с фенерче. Смартфон нямах. От малката кухня в Берлин, през апартамента на Цаки до пет звездния апартамент в Турция - всичко това се случваше само в рамките на месец.
Хотелът беше директно на плажа. Състоеше се от две сгради. В първата на партера бяха заведенията. Настаних се, бърз душ и слезнах до ресторанта. И припаднах. Почти. Пет звезден турски ал инклузив след едногодишно хранене със спагети болонезе и спане по познати и непознати. Тук щеше да се седи повече от седмица. Това беше моето мяст!
 |
| Изгледа от стаята |
 |
| Хотелът с басейна и собствения му кей |
Бяхме не повече от 200 човека в хотел за 800 и след около седмица вече познавах повечето от гостите. На седмия ден реших и отидох да си удължа престоя. Отказах полета и трансфера си. Жената на рецепцията ме попита как ще се прибирам за Германия, ако остана още. В този момент аз извадих гордо българския си паспорт, сложих го на рецепцията и казах, аз в Германия няма да се прибирам комшу. Аз оставам тук. Платих още седем нощувки и отидох да си легна на кея. И имаше защо!
 |
| Моята първа любов, не споделена! Холандия винаги съм харесвал! |
Един ден обаче дойде и моят час. Тя дойде на кея и си легна до мен. Беше слънчево и пиехме коктейли. Бях много развълнуван. Тамън да я заговаря и се появи отнякъде брат и с още две грации. Аз се отказах. Това не беше очевидно жената на моя живот.
Вечерта хапнах и излязох на кея да се любувам на вълните и звездите. Бях забравил за нея. Берлин ми беше дал достатъчно разнообразие в това отношение преди да замина, и аз реших, че заради едно момиче няма да си развалям настроените. Освен мен и охраната нямаше никой и аз стоях на ръба на кея и гледах бунтуващото се в краката ми Средиземно море.
След малко обаче чух тихи стъпки и се обърнах. Тя стоеше до мен, висока, красива, в пътеката на лунната светлина и ме попита на английски.
- Нали няма да се хвърлиш?
- Не, гледам само звездите. Красиво е! - отвърнах аз и я изгледах странно. После погледнах надолу и забелязах, че наистина бях застанал на ръба на кея, а вълните минаваха вече 2 метра височина и къртеха дъските на стълбата под мен.
- Ми аз те гледах от ресторанта и мислех, че искаш да се самоубиеш, отвърна тя.
- Не няма, казах аз и я поканих да седне на шезлонгите до мен. Приятелките и се успокоиха и си тръгнаха, а ние останахме сами.
Средиземно море, луна, кей, звезди, Турция, вълни и една невероятно красива девойка до мен. Това дори като младеж под юргана не го бях сънувал. Трябваше да действам!
Разприказвахме се. Оказа се медицински сестра в психиатрия, затова беше помислила, че мога да се самонараня. Не нямаше, но тя право в сърцето ме раняваше с този поглед и мила майчина грижа за мен. Мина време. Тя ми сподели, че я е страх от акули в морето, защото можели да я изадят. Дори тук на кея се страхувала да седи. Беше смешно и неловко. Не знам кой беше за психиатрията от нас двамата, но това не беше най-важното в момента. Сподели ми още, че много обича секса. Винаги съм харесвал прямостта в това отношение от северните народи. Нямаше какое да не и предложа моята стая като едно сигурно място, в което със сигурност нямаше акули. Точно в този момент се сетих, че сутринта не бях могъл да си отключа и че бравата на стаята ми не работеше отвън. Батерията беше изтощена и резето не отваряше. Картата ключ не работеше. Чудех се как да излезна от тази ситуация. И докато умувах мина доста време и след малко от някъде се появи брат и, който аз вече ненавиждах и тя трябваше да си тръгне. От края на кея тя се обърне и ми подхвърли:
- Сигурен ли си, че няма да се хвърлиш?
- Не, казах аз, макар че точно в този момент исках точно това да направя.
Нощта прекарах на кея в самосажъление и суицидни мисли. Охраната на хотела ми донесе по някое време едно одеяло и по погледа му разбрах, че дори и на него му беше станало мъчно за мен. А той беше виждал не една и две любовни драми, разбрах в последствие.
На следващия ден сутринта бравата ми беше оправена, но тя си заминаваше. Раздялата на портала на хотела се превърна в атракция за целия персонал, а аз си спечелих като утеха покана от собственика на хотела и кмет на селото за закуска. /Следва продължение/
Следваща глава
 |
| Новата ми стая. От кухнята в Берлин нито следа! |
 |
| Трапезата ми |
 |
| В Турция всичко е любов |
 |
| Робинзон |
 |
| Щастлив, от балкона на стаята си |
Коментари
Публикуване на коментар