Петра и Анна си заминаха. Любовната ми авантюра не постигна големи успехи тогава, но ние останахме приятели и поддържаме връзка и до днес. Нилс остана с мен в хотела и от време на време излизахме с колата до Алания да се мотаем. Реших да си продължа престоя с още две седмици. Нямаше никакъв проблем. Бях се сприятелил с персонала и мениджърите и си живеехме като едно семейство.
Всичко се движеше леко мудно, докато една вечер при мен не дойде един швейцарец. Бях го видял през деня с приятелката му на басейна. Аз не обръщах много внимание на новодошлите, защото след две седмици ти омръзва всеки ден да обясняваш кой си и откъде си. Но него бях запомнил. Беше горе - долу на моите години и изглеждаше не лоша компания за по питие на бара и няколко изречения след вечеря.
Заприказвахме се. Беше готвач в Цюрих и беше на почивка за няколко дена само с приятелката си, леко скучновато, но симпатично девойче. Всичко изглеждаше, че щяхме да пием по още едно и всеки по леглата си, докато не дойде неговия въпрос.
- Абе, брат, пари имаш ли? Имах някъде около 50тина евро в мен и няколко банкноти турски лири и понеже за мен това си беше състояние гордо заявих:
- Имам бе, брат. Но нито ми се ходи по платена любов, нито за дрога, освен това тук е Турция и такива филми не вървят. - отговорих аз леко дръпнато, защото наистина не ми се занимаваше с глупости точно тогава.
- Колко пари имаш бе, брат? - настояваше да разбере той.
- Ми 50 евро казах аз, и погледнах в портфейла си, който не ме лъжеше никога, за добро или лошо.
- Виж какво. Аз имам пари и тука ми е много скучно, заяви гордо той и ми показа пачка с около 300евро. Това не е голяма сума за Швейцария, но в Турция си е цяло състояние. - Искаш ли да идем до Алания на дискотека, аз те черпя? Сам съм, гаджето ми не иска да излиза и аз искам да потанцувам малко и да поразгледам - пусна ми той офертата си и ме зяпна с надежда.
Мен от една страна леко ме мързеше, от друга вече почвах третата седмица в хотела и малко разнообразие нямаше да е лошо. С жените без това не вървеше много, малко парти никога не е излишно. Както си бях по стандартните ми сини плувни гащета и якенце реших да завладея нощния живот на Алания. Градът беше на около 20км и ни трябваше такси. Това не беше проблем, но нямахме турски телефон и решихме да идем до магазинчето отсреща, от където моят съратник без това искаше купи енергийни напитки за предстоящото. Собственика бегло познавах и си кимнахме. Няколко дена по - късно щях отново да пазарувам в неговия магазин с друго мое ново познанство, но затова когато му дойде времето. Платихме и закачахме таксито си, което продавачът беше така добър да поръча от неговия телефон. Мотаех се отпред и зяпах живота по улицата. Търговецът от съседния дюкан се опита за пореден път да ми продаде чифт джапанки, които изобщо не ми трябваха. Отказах му. Пет минути по - късно се носехме към нощна Алания. Партито предстоеше.
Нощна Алания
Беше май месец и Алания се беше понапълнила. Вечерно време караха с микробуси от хотелите туристи да потанцуват в дискотеките. Местните постепенно също бяха станали активни. Улицата беше пълна, от всяко завадение млади момчета и момичета ни канеха да пробваме тяхните коктейли на промоция. Полиция беше завардила входовете и изходите около заведенията и по всичко личеше, че можеше да отпуснем сравнително безопасно. Проблемът не се оказаха местните, нито полицията или таксиметровите шофьори, а моят аркадаш. Не знам кой и как го подтискаше вкъщи, но има няма 20 минути след като бяхме седнали на малка маса в симпатично барче той беше пиян. И то много. Реши, че трябва да прегръща всички бармани, да танцува на плота до ди джея и да приказва с всички наоколо. Сметката нарастваше, а той настояваше, че трябва и аз да пия. Нямах нищо против, освен това реших, че само ако съм много пиян боят ще ми се размине. Тогава още имах лек уплах от местните с тяхните бради и напомпани мускули. По - късно разбрах, че те така си изглеждат, но всъщност са симпатични и неагресивни. Вечерта напредваше, ние се клатушкахме от бар и на бар и водихме глупави разговори с други себеподобни индивиди.
Парите и паспорта
Във вихара на танца решихме да сменим поредния бар и да се разходим. Дойте поредната сметка, която не беше никак малка, но моят човек се спазари и успя да свали наполовина. За швейцарец се справяше доста добре с алъш вериша и турската валута. Това ми хареса. Понеже едва ходеше ми довери останалите си 200 евро и паспорта си. Аз трябваше да отговарям за парите и да го върна в хотела. Не беше лоша оферта за работа по време на почивка. Проблемът беше, че той трудно ходеше и често ме питаше аз кой съм и защо вървя след него. Това се питах и аз, но тези двеста евро в джоба ми и чувството ми за хуманен дълг не ми позволяха да го оставя на произвола на съдбата му. Все пак някъде в Цюрих, някой може би го обичаше и искаше да го види отново. За приятелката му постепенно не бях сигурен, защото бяхме забравили да ѝ се обадим преди да излезем. Голяма грешка, която по - късно щеше той да плати най-скъпо.
 |
| Изглед на хотела ни нощно време |
Пътят обратно
Почна да се разведелява и аз реших, че аз искам да си легна в леглото, което по - рано през деня бях платил, а не в някой арест. С триста зора успях да го накарам да си тръгнем. Дори му върнах парите, което него много го зарадва. Мислеше ме за напълно непознат, и е някакси винаги радостно, когато някой непознат те гони по улицата да ти дава пари. Попита ме от кой хотел съм и новината, че съм в същия хотел като неговия, също прие добре и предложи да се приберем заедно. Нямах нищо против. Мислех си, че ако приятелката му не го набие, аз ще я отменя. Но първо да си приберем.
Това ни отне около час и половина. Той искаше да се запознае с всички таксиметрови шофьори, които по това време на денонощието не са един или двама. Никой не искаше да ни вземе, докато един човек не се съгласи да ни закара за 50лири. По пътя моя съхотелник реши да слезе, защото не знаеше за къде пътува и искаше да върви пеша. Романтик си беше! Слава Богу вече бяхме в Конакли, нашето малко курортно градче, и останалите два три километра можеше да извървим. Отне ни още около час, понеже той влизаше в отворените магазини и решаваше да купува неща, които после да подарява на продавача вътре в магазина. Това беше интересно икономическо решение, в което нямаше никакъв смисъл, защото често мъжът на касата беше и собственикът на обекта. Беше ми много неудобно, но трябваше да го търпя. В 5 часа сутринта най-накрая седяхме на терасата на хотела.
Пари валят от небето
До нас дойде портиерът на хотела, млад и добре поддържан млад мъж. Той ни заприказва на не лош немски и съобщи, че някой ни е търсил. Приятелката му беше седяла на входа до три часа и го беше чакала. В мен имаше още пари от него, както и паспорта му, аз му ги дадох и го пратих да си легне. Той ми обеща, но се оказа, че не си знае стаята. Тръгна уверено по стълбите нагоре, аз си взех асансьора и се прибрах. Не можех повече. Преди около има няма осем часа бях излязал пред хотела за вечерна разходка набързо.
На закуска на следващата сутрин ги видях двамата и заприказвах. Бях прекарал около седем часа с него преди да се съмне и се радвах да го видя жив и здрав. Той ме погледна с най-чистия си поглед и каза:
- Извинявай, но ти кой си?
Реших да седна при тях и да му разкажа. Нищо не помнеше. Приятелката му ми разказа, че го е намерила на стълбита пред стаята им, като е обяснявал на собственита на хотела, че този хотел е негов. След като се е прибрал в стаята си е отворил джоба на куфара си и извърлил 800 евро през балкона. Между тях и онези 200, които му бях върнал, преди да си легна.
Някоя чистачка в този момент в джамията наблизо със сигурност благодареше на Алах за дъжда от евро тази сутрин върху басейна. Между бельото в някоя селска къща може би съхнеха сто еврови банкноти. Всеки с късмета си.
Аз пийнах един чай с тях и излязох на чист въздух. Малко по-късно същия ден го видях. Приятелката му беше скъсала с него, а от туроператора му се бяха обадили, че ако направи още някоя глупост ще му сторнират хотела служебно. Вечерта пихме по чай. За алкохол и дума не можеше да става. Приятелката му прости. Никога след това не чух нещо повече от тях.
Коментари
Публикуване на коментар