Прага - част 4 - стрес в хотела, църквата "Св. Никола" и катедралата "Св. Вит"

    08.30ч. Хотела

    Събудих се в странно настроение. Цяла нощ вятърът бушуваше и свистеше така, че беше успял да заглуши моето хъркане. Дори от гробището не бяха звъняли на рецепция. Беше последният ни ден и ние решихме, че ще се отдадем на култура и изкуство. Това разбира се не е лесно в град като Прага тъй като има от двете по много. Решихме да се спуснем с трамвая до центъра и оттам пеша където ни видят очите. Ходенето пеш е здраве! Идеята че може да срещнем чехкинята отново и да се повозим на корабче също ни съблазняваше. Може би днес щях да се справя със схемата на нейното предложение. Но преди всичко това трябваше да закусим.

 

    09.30ч. Качихме се в асансьора, където две дами по халат на холандски се оплакваха от вятъра. Ако съдя по прическата й наистина беше седяла доста дълго на терасата да я духа! Не, не знам холандски, но те бяха толкова възмутени, че аз успях да хвана за какво иде реч. Защо бяха обаче по халат и джапанки така и не разбрах. Нямах обаче нито време, нито желание да разбирам. След само 30секунди вратата на асансьора се отвори и Моцарт отново зазвуча в ушите ми. 

     Луксът на фойето заедно с класическата музика завладя душата ми. Бял роял с букет цветя отгоре, добре облечени гости, перфектно обслужване - това донякъде подобри настроението след недоспиването. С Елиф се приближихме до жената на входа на ресторанта и аз гръмко и гордо заявих - седем, шест, пет - номерът на стаята ни. Бях започнал да говоря на български, чехите ме разбираха и ми се радваха, а аз се чувствах като вкъщи. Жената провлачи пръст по измачкан лист и ми посочи горния ресторант, на втория етаж. "Не, не, искам тук - седем, шест, пет - стая", повторих аз, но уви бяха ни преместили горе. За мен нямаше никакъв проблем, но с всяко стъпало нагоре по белия мрамор настроението на Елиф ставаше все по - взривоопасно. С пристигането ни горе нещата вече отиваха на буря.

Има ли кафе - има мир!

09.45ч - кафе ми дай

    Навсякъде около нас имаше подбрани ястия, сирена, плодове, колбаси, но уви моята приятелка гледаше лошо и не пипаше нищо. "Какво има мое сладко съкровище" опитах се да разбера аз. "Тук не мога да пуша", каза тя, и на мен ми стана ясно, че аз имам точно пет минути да разреша този проблем. Две неща трябва в един хотел да са налице, за да може нашата почивка да върви по план - хубаво капучино сутрин и тераса за пушене. Това обикновенно свеждаше хотелите, в които ние спяхме на път до един или два възможни. Така сме осъмвали в доста съмнителни места с много интересна публика, но можеше ли Елиф сутрин да запали цигара с глътка хубаво кафе нямаше значение къде сме и кой седи на масата до нас. Така в София сме ставали свидетели на арест по време на закуска в хотел до стадион Герена, а във Варна спахме един път в хотел, в който повечето жени гръмко заработваха по стаите и пъшкаха по-силно и от гларусите на терасата ни. Но Елиф с цигара в уста и чаша капучино в ръка винаги гледаше отвисоко на тези неща.

09.50ч. - статуята на Дон Джовани

    Изтичах бързо надолу по стълбите, поздравих пиколото, минах зад рецепцията тихомълком, подхлъзнах се на белия мрамор, залитнах, хванах се за статуята на Дон Джовани и след като отново намерих баланса се отправих към жената от ресторанта долу. "Искам тук, казах аз, моя жена иска пуши на тераса". Очевидно от страх да не тръгна отново по стълбите нагоре и да съборя този път статуята върху белия роял жената ми каза да изчакам там където съм и да не мърдам оттам. Почна се едно звънене по телефона, ходене нагоре надолу, дойде и управителя на хотела и накрая ни дадоха малка маса до прозореца. Назакусвахме се, Елиф изпуши задължителните две три цигари с едно две или три кафета и беше вече готова за път.

Пражки Орлой - часовникът

 

12.00ч.

Старият град денем е не по-малко красив отколкото нощем.  Разходихме се и се опитахме да намерим русата чехкиня, за да се запишем на ескурзията с корабче. Краката вече ни боляха от предните дни ходене, по около 15км на ден, и идеята ни привличаше все повече. Да намериш руса  чехкиня в Прага не е трудно. Казах си аз и почнах да спирам почти всяка втора жена по пътя ни, която приличаше на жената с ескурзиите. След половин час бях изял вече почти два шамара, една жена ме поиска за зет, бяха ми дали 5 крони милостиня и хората на площада ме мислеха отвомо за пълен идеот. Жената с корабчето обаче я нямаше! Знаех си, че има нещо гнило в Прага! И днес щеше да се ходи пеш.

 

Кулите на катердралата "Св. Вит"

    13.00ч. Извървяхме гордо петте километра от стария град до замъка Пражки храд. Бяхме решили да разгледаме този път и от вътре. Билетът за кратката обиколка струва 250 крони, около 15 евро, и с него може да се посетят 5 обекта в рамките на два дена. Билетът от 350 крони за голямата обиколка включва всички забележителности, но за тях нито имахме време нито крака.

 По пътя за Пражки храд от дясната страна е и катедралата "Св. Никола" - в оригинал Kostel sv. Mikuláše v Praze na Malé Straně.

http://www.stnicholas.cz/en/  На този адрес може да намерите повече информация за тази прелестна църва. Намира се от страната на Пражки храд, на около десет минути от Карлов мост посока Замъка, от дясно.

Ние влезнохме по погрешка, но красотата вътре спира дъха. Тя е сравнително нова и изключително импозантна. Цената на входа е 100крони, около 5евро, но със сигурност е един от обектите, които трябва да се видят в Прага. 

Катедралата "Св. Вит" при залез слънце

Продължихме нашето изкачване нагоре по стръмните улички. Не след дълго достигнахме Двореца. Този път преминах по-леко през полицейската проверка тъй като не носих никаква снимачна техника. Все още нямаше моя снимка на входа със забрана за този тъмен балкански субект. Извървяхме гордо още към 500м, минахме през една арка и погледнах нагоре. Слънчевите лъчи отново осветяваха в златни багри кулите на катедралата. На всяка цена исках да разгледам и от вътре. Точно срещу катедралата "Св. Вит" има туристическа информация, където се продават билетите за целия комплекс. Недалеч от там е и пощата, ако случайно си падате по романтични пощенски картички от Прага. Цената на марка за Европа е около 40 крони, 1,50евр. И да, пристигат за около седмица!

 

Задният вход на Двореца

    На всяка цена трябва да се види и златната уличка - петият обект от малката обиколка. В малки стаички и къщички по продължението на улицата може разгледате бита и културата на хората живяли там докато дворецът още е бил действащ. За наше щастие имаше и изложба на рицарски доспехи и костюми, което праваше посещението на двореца едно незабравимо пътуване във времето.

Костюми от бароковата епоха

 

Рицар без броня съм аз!

 

Студиото на Йозеф Казда в Златната уличка

 Следва продължение в част 5та с уредине за мъчения, един голям плъх и как аз успях да разреша българо-македонския въпрос за 10мин!

 

 

 Следваща глава

 

 

Видеото ми за ПРАГА - част 2ра: