Пътуването в автобуса беше борба между това да не заспя и падна в скута на моя брадат спътник и да не се задуша от тягостната миризма, за която аз също мъжката допринасях. По пътя ни събрахме всички възможни задръствания и разстоянието от 800км взехме за 14 часа. За последно бях спал преди повече от 24часа, тогава някъде се бях и къпал за последно. Бях вече изгледал всички епизоди на турския "Сървайвър" на екрана на седалката отпред, когато наближихме голям град и видях табела "Istanbul". Радвах се като малко дете. Най-накрая щях да напусна този движещ се ароматизатор и да се впусна в един 20млн. град в преследване на любовта. Сам. Без смартфон, само с един малък лаптоп и телефон с фенерче. Винаги съм бил добре подготвен в живота си! Познанията ми по езика се свеждаха до това да си поръчам чай и да кажа дали да бъде със захар или без. По-късно щях да разбера, че това е част от философията на този народ - сам да определяш колко да е сладък живота ти!
Два, три завоя, един час задръстване след табелата и оп ние се заклатихме и спряхме. Вратата се отвори, към нас влезе свеж въздух, аз си взех раницата и се озовах на автобусната гара в Истанбул. От уютния прегледен хотел с красивото Средиземноморие нямаше и следа. Бях недоспал, некъпан, гладен и объркан. Около мен тичаха десетки хора с дисаги между автобусите, а шофьорите стояха пред своите рейсове и крещяха с пълно гърло имената на градовете, към които скоро щяха да потеглят. Между тях продавачи на гевреци и вода се опитваха да надвикат всички и да продадат стоката си. Аз стърчах по къси червени панталони и джапанки в средата на този цирк, стисках в ръка моята раница и се опитвах да разбера какво се случва.
***
Предната вечер бях резервирал в интернет малък апартамент недалеч от гарата. Пътят до там бях нарисувал на малък лист хартия, тъй като нямах смартфон. Извадих от джоба моята намачкана навигация и тръгнах право напред между тълпата. От опит знаех, че на ново място, пълно с хора, трябва да се движиш уверено, в противен случай често се събират разни съмнителни типове около теб и ставаш лесна плячка. Пресякох някаква трамвайна линия и пред мен се извиси джамията. Има неща на света, които човек винаги си спомня когато види за първи път. Султан Ахмед е един огромен, импозантен и невероятно красив храм, който ти спира дъха. Сега обаче нямах време за него. Някъде наблизо трябваше по спомени от вчера да се намира моето жилище.
Изведнъж нещо извири и една мъжка ръка ме дръпна назад. Бях застанал на линията и малко преди да стана на две части на асфалта един човек ме спаси. Докато се обърна да му благодаря и той вече си беше тръгнал. Нямаше и десет минути да съм прекарал в този град и вече усещах оборотите на живота му. Навсякъде цареше подреден хаус. Този град пулсираше с 1000 удара в минута, всяка ситуация беше по своему критична, но всичко имаше своите железни правила и ред. Колите и трамваите се разминаваха на милиметри, тълпи от десетки хора влизаха и излизаха от подлезите, отвсякъде се чуваха клаксони, сирени, викове, ходжата пееше някъде в далечината. Всеки един от нас беше част от един огромен организъм, всеки един от нас, беше там и сега част от един от най-големите градове на света, единственият град стъпил на два континента - Истанбул!
***
Нямах време за повече размисли. Аз трябваше да стана част от този град, за да оцелея и намеря Елиф. Зад мен се въртяха 3 огромни шиша дюнер месо, мазнината бавно капеше върху пържените картофи отдолу, а едър и брадат турчин крещеше "Буйрум". Седнах на малката масичка отпред и си поръчах една порция с айран. С първите хапки силите и решителността в мен се завръщаха. Повиках сервитьора, платих му и му показах листа с името на хотела. Той се усмихна, нищо не каза и с неговия английски и моя турски се разбрахме къде да ида.
Хванах си раницата, обух си джапанките и се хвърлих във водовъртежа, убеден, че между и този град ще се изправи едно много сериозно съревнование. Или аз щях да спечеля и намеря моето момиче или щях подобно на десетки хиляди да се разплача на портите на Истанбул, да подвия опашка и да се върна вкъщи с празни ръце.
Следва продължение
Коментари
Публикуване на коментар